Защото те обичам

— Тогава ще оседлая Лъки и ще отида на лов. Храня се само с това, което ми носят, откакто… — той спря внезапно, сянка на скръб премина през лицето му. — Дано да ударя нещо днес.

— Ще отида да се обадя на мама и татко. След малко идвам, Рос.

И Буба хукна през лагера към техния фургон, откъм който се чуваше гласа на Мама Лангстън да дава разпореждания.

Рос изви глава към задната част на фургона. Двете парчета брезент бяха плътно прилепени едно до друго. Беше се изнесъл от фургона предната нощ, когато Мама Лангстън настани момичето в постелята, която той беше споделял с Виктория. Оттогава не беше влизал вътре.

Спеше завит с одеяла под фургона; за възглавница му служеше седлото. По дяволите, това не му тежеше. Така беше изкарал по-голямата част от живота си. Непоносима му беше само мисълта, че момичето спеше в леглото, където бяха спали с Виктория, в същото легло, където беше починала.

Не мислеше, че ще издържи още веднъж гледката, която предлагаха гърдите и сочния й език, но проклет да бъдеше, ако се оставеше още веднъж да бъде изкушен. С тая си решимост и все по-нарастващ гняв той рязко дръпна встрани краищата на брезентовото платнище и се изкачи във фургона.

Девойката спеше. Лий беше едно малко късче жива плът, сгушено уютно между грижовната й ръка и гърдата. Едрото полукълбо се издигаше и спадаше ритмично под леката тъкан на нощницата. Косата й се сипеше на едри кичури върху възглавницата.

Нямаше никакво намерение да й позволи да го зърне как я зяпа с провиснала уста, ако случайно се пробудеше. Но той щеше да ходи на лов и му трябваха куршуми. Вдигна прекалено много шум, докато изрови кутията с куршуми, макар че много добре помнеше къде ги държи. Изсипа няколко в шепата си и ги пусна в джоба на ризата си.

Обърна се и срещна погледа й. Лежеше безмълвна и неподвижна, и това още повече го ядоса. Сякаш се беше вмъкнал крадешком в чуждо жилище, където тя беше собственикът, а не обратното. Гневно измъкна кърпа от сандъка и я върза около врата си. Тя продължаваше да лежи неподвижна и мълчалива, но без да откъсва поглед от него. Да не беше онемяла? Предишната нощ езикът й не беше спрял. А може би беше тъпа?

Накрая я запита, без да крие раздразнението си от упоритото й мълчание и втренчения й поглед:

— Искаш ли кафе?

Тя кимна с глава; едрите къдрици около главата й се раздвижиха.

— Да.

Прокле се, задето я беше запитал, и излезе от фургона. Не беше задължен да проявява сърдечност, още повече да я обслужва като някакъв лакей. С гневно движение сипа кафе и наля врящата течност в тенекиено канче. Няколко горещи пръски опариха ръката му, като му дадоха възможност да изпсува високо и мръсно. Почувства се по-добре. Не беше псувал така от деня, в който Виктория го чу да прави това, когато внасяше кош със сено в бащината й конюшня.

Успокоил вече гнева си, той занесе канчето във фургона, като се приведе на входа, и го протегна към нея.

Тя облиза устни.

— Няма да е зле да преместиш Лий. Страх ме е да не го залея с кафето.

Той погледна първо димящото канче кафе в ръката си, после надолу към сина си, и накрая очите му се спряха върху момичето, отпуснато възнак на леглото. Никога досега не се беше чувствал толкова неловко, освен може би първия път, когато вечеря с Виктория и баща й в разкошната им гостна. Но дори и тогава не беше усещал ръцете си толкова тромави и непохватни.

Той остави настрани кафето и псувайки безгласно, се приведе да повдигне сина си. И изведнъж застина така, с протегнати ръце и втренчен взор към спящото дете. Не можеше да го повдигне, без да я докосне.

Тя изглежда го разбра на мига, защото погледът й се сблъска с неговия. Отдръпна го със същата бързина, с която го беше вдигнала. Опита се да се отмести от детето, но дребното му телце се претърколи към нейното и отново се сгуши в нея.

Проклятие! Все така ли щеше да продължава всичко? Докога щеше да й позволява да го прави на маймуна в собствения му дом? Рос стремително протегна ръце напред; едната се подпъхна под телцето на бебето; другата се вмъкна между главичката на сина му и нея. Кокалчетата му потънаха дълбоко в съблазнителната плът на гръдта й. По челото му изби пот и той побърза да вдигне детето и да се обърне.

— Почакай! — повика го меко тя.

Рос се обърна към нея. В бързината беше сграбчил нощницата й заедно с одеялцето, обвиващо сина му. Платът се бе обтегнал върху гръдта й, очертавайки и правейки особено релефни едрите тъмни зърна. Той остана като вкаменен.

Тя протегна ръка и освободи нощницата си от хватката на пръстите му, които не смееха да се отпуснат, за да не изтърват Лий. Когато момичето успя накрая да освободи дрехата си, той се приближи до едно от столчетата и седна. Ако не го беше направил, сигурно щеше да падне, защото цялото му тяло се тресеше.

— Изпий си по-бързо кафето — избърбори той с надебелял език, без да я гледа как се надига от постелята и сяда.

Лидия се вслуша в усещанията между бедрата си, но болката отшумяваше с всеки изминал ден. А тази сутрин вече и треската я беше напуснала. Тя с благодарност протегна ръка към канчето с димящо кафе, и отпи от нея.