Заветите

Не съм доволна от себе си, задето проявявам такава жестокост, макар и само към една кукла. Дължи се на отмъстителната страна на характера ми, която не съм успяла да овладея напълно. В подобен разказ обаче е най-добре да подходиш педантично към недостатъците си, както и към всички други свои постъпки. Иначе никой няма да разбере причината за решенията, които си вземала.

Табита ме научи да бъда честна пред себе си, което е донякъде иронично с оглед на лъжите, които тя ми наговори. Честно казано, тя сигурно е била честна пред себе си. Опитала се е — сигурна съм — да бъде добър човек, доколкото е възможно при дадените обстоятелства.

Всяка вечер, след като ми разкажеше приказка, ме завиваше в леглото заедно с любимата ми плюшена играчка — един кит, защото щом Бог е създал китовете да си играят в морето, значи китът е нещо, с което и детето може да си играе — и после се молехме.

Молитвата беше във вид на песен, която пеехме заедно:

Преди сънят да ме обори,да пази Бог духа ми ще помоля;ако не се пробудя и завинаги заспя,моля Бог да вземе моята душа.Четири ангели край постелята ми стоят,по двамина до главата и до нозете;единият бди, вторият молитва шепне,

другите двама душата ми ще отнесат4.

Табита имаше красив глас, като сребърна флейта. От време на време, вечер, когато ми е трудно да заспя, песента сякаш още звучи в ушите ми.

Две неща ме тревожеха в тази песен. Първо, ангелите. Знам, че трябваше да са ангели с бели роби и пера, обаче не си ги представях така. Представях си ги като нашите Ангели: мъже с черни униформи, с пришити крила от плат и с оръжия. Никак не ми допадаше мисълта четирима въоръжени Ангели да стърчат край леглото ми, докато спя, защото те все пак бяха мъже, ами ако се покаже част от тялото ми изпод завивката? Стъпалото ми например. Няма ли да се разпалят импулсите им? Щяха, как иначе! Затова мисълта за четирите ангели ме смущаваше.

Освен това изобщо не беше въодушевяващо да се молиш да издъхнеш, докато спиш. Едва ли щеше да ми се случи, но ако все пак станеше? И какво точно представляваше душата ми, дето ангелите ще я отнесат? Табита твърдеше, че било нещо духовно, което не умира с тялото, което би трябвало да ме разведри.

Обаче как точно изглеждаше душата ми? Представях си я по мое подобие, но доста по-малка — колкото куклата момиченце в куклената ми къща. Беше вътре в мен, затова сигурно беше същото като безценното съкровище, което Леля Видала ни съветваше да пазим грижливо. Може да изгубите душата си, предупреждаваше Леля Видала и си духаше носа, тя ще се катурне от ръба, ще полети надолу шеметно и безкрайно и ще се запали като онези мъже, подобни на козли. Ей това много ми се искаше да избегна.

Четвърта глава

В началото на следващия период, който се каня да опиша, трябва да съм била на осем или вероятно на девет. Помня събитията, но не и точната си възраст. Трудно ми е да си спомням дати от календара, особено при положение че нямахме календари. Но ще продължа, доколкото е по силите ми.

По онова време се казвах Агнес Джемайма. Агнес означава „агнец“5, казваше майка ми Табита и рецитираше стихотворение:

Кой те, агънце, създаде?Знаеш ли кой те създаде?

Има и още, но съм го забравила.

А що се отнася до Джемайма, името е библейско. Джемайма6 била специално момиченце, защото Бог изпитал баща ѝ Йов със зла беда, а най-лошото било, че децата на Йов били избити. Всичките му синове и всичките му дъщери! Тръпки ме полазваха всеки път, когато слушах историята. Йов трябва да е преживял истински ужас, когато го настигнала злокобната вест.

Той издържал изпитанието обаче, Бог му дал други деца — няколко синове и три дъщери — и той отново познал щастието. Джемайма била една от тези дъщери.

— Бог я дарил на Йов точно както даде теб на мен — казваше майка ми.

— И на теб ли е пратил зла беда, преди да ме избереш? — питах.

— Да, така е — усмихваше се тя.

— А ти издържа ли изпитанието?

— Явно да — отговаряше майка ми. — Иначе нямаше да мога да избера такава прекрасна дъщеря като теб.

Доволна бях от тази история. Едва по-късно се замислих над нея — как е допуснал Йов Бог да му пробута някакви нови деца и да очаква от него да се преструва, че мъртвите нямат значение?