Зной в полунощ

— Голям брой заразени маймуни се качили на натоварен с плодове шлеп от Мисисипи, пътуващ от Ню Орлийнс — информираха го на карантинния пункт. — Някои от тях слезли в Мемфис и започнали да хапят хората. Останалите стигнали чак до Кайро. В момента Мемфис и Кайро са изолирани. Не знаем точно коя буболечка е преносител, но всички са опасни. След ухапването се подуваш, докато се превърнеш в чувал с почерняла кръв, който накрая се пука и отвътре излиза слузта.

— Господи! — промълви Карпинтър.

— Изглежда, успяхме да спрем вируса преди Сейнт Луис. Ако това чудо проникне в Чикаго, ще бъде невероятен пожар. Четири милиона на едно място! А от тази болест можеш да се заразиш и от поглед! Да не дава господ! Да погледнем дискетата с маршрута, ако обичате.

Карпинтър превъртя записа на пътуването за проверка.

— Не сте ли се отклонявали източно от Мисури, което да не е отчетено на дискетата? Например до Тенеси или Кентъки?

— Пътувам от север — обясни Карпинтър. — Можете да проверите датата на отпътуването ми от Калифорния. Не съм имал време за никакви отклонения, освен да пресека планините и да прекося Небраска и Айова.

— Служебно ли пътувате?

— Да, служебно.

Моментът беше деликатен. Все още пътуваше под цветовете на „Самурай“: служител ниво единайсет, който пътува служебно до Чикаго. Едно обаждане по телефона можеше да разкрие лъжата. Все пак той още се водеше в списъците на компанията. Това му помогна да мине през камерата за дезинфекция, а от там отново да се отправи по магистралата към Чикаго.

„В момента Мемфис и Кайро са изолирани.“

Затворени магистрали, закрити летища, никой не пристига, никой не заминава. Все едно че тези два града бяха изтрити от лицето на Земята. Някакви маймуни, въплъщение на силите на хаоса, се измъкват от джунглите на Луизиана и твоят град изчезва от този свят, а ти очакваш вируса на „оропауч“ или каквото и да е там да се вмъкне във вените ти, да те издуе и да те превърне в мех, пълен с черна кръв. „Смили се, Господи.“

„Имай милост, Исусе.“

„Дево Мария, Божия Майко, моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.“

Към четири часа следобед най-после пристигна в Чикаго и се обади на Джийн Гейбъл в офиса на „Самурай“ в „Уокър и Мичиган“. Откриха я за половин минута.

— Къде си? — попита го тя.

— В един паркинг до… „Мънроу и Грийн“.

— Чудесно. Стой там. Ще си тръгна по-рано. Идвам да те взема.

Остана в колата, изтощен и мръсен от пътуването, вторачил ужасен поглед в мрачното надвиснало небе. Въздухът в този град напомняше гъста супа, която оставяше черни лекета върху предното стъкло. Из него се носеха мръсни петна, подобни на многоцветни кръпки от жълти, морави, зелени и сиви парцали, през които вяло надничаше малкият, ръждясал, пиринчен слънчев диск. Много отдавна не беше идвал по тези места и беше забравил що за отрови бяха това. Всички носеха дихателни маски. Постави своята, която нагласи да прилепне плътно към скулите и брадичката му.

Джийн пристигна изненадващо бързо. Когато я видя, Карпинтър изпита радостно вълнение — първото познато лице, откакто напусна Оукланд, — последвано веднага от чувство на обърканост. Нямаше представа защо беше дошъл тук и какво искаше от тази жена, с която от пет-шест години флиртуваше от разстояние, без да я целуне нито веднъж.

Сега би я целунал, но маската не му позволяваше. Вместо това я прегърна. В кръвта й по майчина линия имаше нещо източно, но в поведението й нямаше и следа от източната деликатност и тя също го сграбчи в здравата си прегръдка.

— Хайде — подкани го тя. — Първо ще вземеш един душ. След това ще хапнеш нещо, съгласен ли си?

— Можеш да бъдеш сигурна.

— Господи, радвам се, че те виждам пак, Пол.

— Аз също.

— Май нещо не е наред. Никога не си изглеждал така.

— Никак не е наред — отвърна той. — В това поне съм убеден.

Джийн седна на шофьорското място и съобщи къде да бъдат откарани. Машината се включи в потока от коли.

— Проверих в „Кадри и архиви“. Изглежда, не си вече в компанията.

— Изхвърлиха ме.

— Не съм чувала да го правят без сериозна причина.

— Има причина, Джийн.

Тя му хвърли бърз поглед.

— Какво се е случило, за бога?

— Превъртях. Мислех, че постъпвам правилно, но сбърках. Ще ти разкажа, ако те интересува. Лошото е, че много се раздуха и предизвика проблеми между компанията и „Киоцера“, поради което ме изритаха. Стана политически въпрос. Бяха принудени да го направят.

— Горкият Пол. Наистина си загазил, а? И сега какво смяташ да правиш?

— Да взема душ и да хапна нещо. За момента нямам други планове.

Тя живееше в двустаен апартамент — дневна с кухня и спалня — някъде в западните предградия на Чикаго. Стаите бяха така здраво херметизирани, че почти нямаше въздух, а климатикът беше някаква стара бракма, която само дрънчеше, без да върши почти нищо.