Читаем Зной в полунощ полностью

Половината равнина около Бъркли бе погълната още при първото надигане на водите преди четирийсет-петдесет години и Карпинтър знаеше, че сега при отлив могат да се видят върховете на сградите, стърчащи над покритата с микроорганизми блещукаща водна повърхност. Откакто бе издигната дигата, вече нямаше сериозни наводнения. Западното крайбрежие се бе отървало относително леко в сравнение с бедствията на други места по света: катастрофалните наводнения в Китай, Япония и Бангладеш, както и по източния бряг на Съединените щати и най-вече във Флорида, Джорджия и Каролина. Пораженията в Западна Европа бяха общо взети по-малки с изключение на Холандия, Дания и балтийските държави, по-голямата част от които бе изчезнала под водата. Твърдеше се, че топенето на полярните ледникови шапки всъщност вече бе приключило и това, което бе останало от тях, нямаше да се размрази поне в близко бъдеще, така че нямаше опасност от предстоящо повишаване на морското равнище. Винаги бе приятно да узнаеш, че не предстоят нови опасности. Независимо какви. Дори и това да не бе истина.

Огромното обедно слънце напичаше свирепо и въздухът, както обикновено, напомняше гъста супа. И Роудс, както обикновено, закъсняваше. Не можейки да си намери място в жегата, Карпинтър се заизкачва по рампата към дигата. Вееше ризата си, за да се разхлади, и придърпваше прилепналата към страните му запотена дихателна маска.

Огледа красивите старинни мостове, покрития с тропическа пяна огромен залив, чиято повърхност преливаше от зелени, сини и виолетови багри, бляскавата елегантност на Сан Франциско и мрачния планински масив на Тамалпе на север. След това погледна по посока на хълмовете Бъркли-Оукланд, които, макар и плътно застроени, все още изобилстваха от обширни тревни площи.

Те имаха мъртвешки цвят на изсъхнала кафява трева, но Карпинтър знаеше още от детските си години, че само седмица-две след като падне дъждът, всичко отново ще потъне в свежа зеленина. Лошото бе, че тук вече почти не падаше капка дъжд. Над цялото крайбрежие бе надвиснало безкрайно лято. В същия момент едновремешните пустинни райони в Близкия изток и Северна Африка бяха подгизнали от изобилни валежи както никога преди, а югоизточните части на Съединените щати от Източен Тексас до Флорида се бяха превърнали в огромна джунгла от колосални пълзящи растения с лъскави листа и огромни полета с орхидеи.

— Ето къде си бил — чу плътен, дрезгав глас зад себе си. — Къде ли не те търсих.

От подножието на рампата му се усмихваше Ник Роудс. Сякаш бе изскочил отникъде. Не носеше маска и бе облечен в широка бяла памучна джелаба, щампирана с ярки египетски мотиви. Пригладената му къдрава коса бе започнала да сивее и доста се бе отдръпнала от слепоочията, откак Карпинтър го бе виждал за последен път. Изглеждаше уморен и износен. Кръглото му лице бе напълняло, почти подпухнало. „Има нещо насилено в усмивката му, помисли си Карпинтър. Нещо не е наред. Със сигурност.“

— Хер доктор — каза Карпинтър. — Появи се най-сетне. Както винаги, образец на точност.

Спусна се надолу и протегна ръка. Роудс я сграбчи, притегли го към себе си и го прегърна прочувствено буза до буза. Карпинтър бе висок мъж, но Роудс бе още по-висок и по-широкоплещест и направо го задуши в прегръдката си.

Отстъпиха един от друг и се огледаха подробно. Познаваха се общо взето откакто се помнеха. Роудс бе две години по-възрастен и отначало бе приятел на брата на Карпинтър, който бе малко по-голям. С годините обаче Роудс и по-големият Карпинтър се бяха отчуждили, но по някакъв странен начин Пол го бе заместил.

Пътищата им постоянно се бяха преплитали, след като бяха завършили колеж, когато и двамата постъпиха в гигантския тръст „Самурай индъстрис“ с тази разлика, че Роудс притежаваше способности за научна кариера, докато главните интереси на Карпинтър бяха насочени към историята и антропологията, които не предлагаха особени перспективи за развитие. Така Роудс записа да следва генетично биоинженерство, което му гарантира светкавично изкачване по административната йерархична стълбица, докато Карпинтър започна да сменя една след друга най-различни професии и служби, изцяло зависим от волята и прищевките на своя работодател. Въпреки капризите на съдбата обаче бяха успели да съхранят крехкото си, но същевременно здраво приятелство.

— Е — рече най-после Карпинтър, — май мина доста време.

— Не е лъжа, Пол. Страшно се радвам. Трябва да ти призная, че изглеждаш великолепно.

— Нима? Сигурно е от живота в приказния Спокейн. Виното, жените, благоуханието на цветята. А ти? Всичко наред ли е? Животът, работата?

— Чудесно.

Не бе сигурен дали не усети ирония. По-скоро имаше.

— Да влизаме — каза Пол. — Да не си полудял да ходиш без дихателна маска. Или си ретрофирал дробовете си с ванадий?

— Тук не е като във вътрешността на страната, Пол. Постоянно духа вятър и не е опасно да поемеш малко нефилтриран въздух.

— Наистина ли?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Классическая проза ХX века / Проза
Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези