Зной в полунощ

— Толкова е красива. Ще ви хареса. Навсякъде цветя, дървета, лозя. Разбира се, цял Израел е една красива, голяма градина. Рай. Всеки път плача, когато заминавам.

Енрон внимателно оглеждаше Карпинтър с учуден поглед. Тъмните му безизразни очи блещукаха от любопитство. Върху грижливо избръснатото му ъгловато и издължено лице вече бяха наболи първите черни косъмчета на очевидно гъстата му асирийска брада.

— Вие също работите в „Самурай индъстрис“, доколкото разбирам? В качеството си на какъв, ако смея да попитам?

— Служител ниво единайсет — отвърна Карпинтър. — С надеждата скоро да скоча на десето. До неотдавна работех като метеоролог на север, а скоро ще стана капитан на влекач, който докарва айсберги за комуналния отдел в Сан Франциско. Тук не падат такива валежи, на каквито се радвате в Близкия изток.

— Аха — смотолеви Енрон.

Карпинтър забеляза, че любопитният блясък в очите му започна да угасва. Интересът му към Господин Служителя Ниво Единайсет Карпинтър от „Самурай индъстрис“ бе изчерпан.

Израелецът се обърна към Йоланда, която стоеше между него и Карпинтър.

— А вие, госпожо Бермудез? Вие сте художник, прав ли съм?

Изглежда, Енрон интервюираше всеки.

— Да, най-вече скулптор — отговори тя и му отправи поредната зашеметяваща усмивка. Сигурно имаше поне петдесет зъба. Лицето й бе кръгло, едро и хубаво, с широка уста и тези нейни удивителни изпъкнали очи. — Работя предимно с биоотзивчиви материали. Зрителят и творбата образуват неделимо цяло, така че наблюдаваният обект се променя под въздействието на истинската същност на наблюдаващия.

— Колко любопитно — възкликна Енрон съвършено неискрено. — Надявам се да се запозная с произведенията ви отблизо.

— Занимавам се и с модерни танци — продължи тя. — Пиша от време на време, но не бих казала, че е кой знае какво. И, разбира се, играя. Миналото лято участвах в „Сага за Земята“ — представление на открито, което се игра на дигата. Беше истинско събитие за всички нас — нещо като заклинание под формата на театрално представление. Искам да кажа, заклинание за спасяването на планетата. Опитвахме се да установим хармония между публиката и скритите космически енергии, които властват над нас, но толкова рядко ни се разкриват. Надявам се да го представим в Лос Анджелис през зимата.

Последва нова пленителна усмивка и тя се наведе към Енрон, като го облъхна с цялото си феромонално благоухание.

— Аха — каза отново Енрон и Карпинтър забеляза любопитното пламъче в очите му пак да угасва.

Йоланда Бермудез несъмнено би могла да заинтригува израелеца по един или друг начин, но любопитството му към артистичните й наклонности очевидно се бе изпарило. Карпинтър също изпита известно разочарование. Явно под въздействието на хапчетата или поради някаква друга причина Йоланда преливаше от ентусиазъм и енергия и представата, че действително е талантлив творец, й бе придала за момент блясък и очарование; но Карпинтър веднага разбра, че не става дума за никакъв талант, дори и не за най-елементарни дарби, а за типичен пример на традиционната старомодна претенциозна снобщина. А когато слушаше за заклинанието за спасяване на планетата, направо му се доповръща. Около тях всичко се разпадаше с шеметна скорост, а тя продължаваше да припява някакви мантри от миналия век.

Все пак беше красива жена. Но Роудс го беше предупредил, че е откачена, а той по всяка вероятност бе наясно.

Когато Роудс сигнализираше вече за втората поръчка напитки, Изабел се намеси в разговора. Запита Енрон за списанието му, като се поинтересува дали се печата на израелски или на арабски, или и на двата езика. Очевидно раздразнен, Енрон й обясни, че говоримият език в Израел се нарича „иврит“, а не „израелски“, и полагайки усилия да запази самообладание, продължи, че като всяко елитно списание „Космос“ излиза преди всичко на английски. Разбира се, неговите читатели, допълни той, винаги могат само с едно натискане на бутона да получат арабския или ивритския текст върху визьора. Колкото и да е невероятно, но все още се намирали хора в най-затънтените кътчета на огромния юдейско-ислямски свят, които не могат да четат на английски.

— Предполагам, преди всичко араби — добави Изабел. — Все още има доста изостанали араби, нали? И продължават да живеят като в средните векове?

Това бе неприкрит опит за ласкателство. Енрон отвърна с нотка на презрение, като се усмихна мрачно:

— Няма такова нещо, госпожо Мартин. Истинските араби са съвършено изискани. Трябва да се научите да правите разлика между арабите и тези, които говорят на арабски, разбирате ли? Имах предвид най-вече нашите читатели в земеделските райони на Северен Судан и в Сахара, които са арабскоговорещи мохамедани, но не и араби в истинския смисъл.

Изабел изглеждаше смутена.

— Ние тук знаем толкова малко за това, как стоят нещата в останалите части на света.

— Безспорна истина — продължи Енрон. — Тесногръдието на тази страна е достойно за съжаление. Жалко за Америка. Невежеството е заплаха, особено в трудни времена като днешните. При това невежество под маската на войнстващо самодоволство.