Читаем Зной в полунощ полностью

— Ще си позволя да не се съглася — усмихна се хладно Енрон. — Не планетата е в опасност, госпожо Мартин. На планетата й е все едно дали дъждовете валят в Сахара или в земеделските области на Северна Америка, не съм ли прав? Но в резултат на това Сахара престава да бъде пустиня, а вашите Канзас и Небраска я заместват. Ето това вече е от значение за фермерите в Канзас и Небраска и за пастирите в Сахара. Но не и за планетата. Планетата не я интересува царевицата, която някога е била отглеждана в Канзас и Небраска. В атмосферата има далеч по-малко кислород и азот, отколкото е имало преди един век, и далеч повече въглероден двуокис и въглеводороди. Но какво я е грижа за това планетата? Някога в атмосферата на Земята изобщо не е имало кислород. Но независимо от това планетата е оцеляла. Ледените полярни шапки се стопиха и много от намиращите се под морското равнище крайбрежия по света останаха под водата. На планетата й е все едно. Все едно й е дали японците обитават някакви си азиатски крайбрежия или са принудени да се спасяват по високите места. Планетата изобщо не я е грижа за японците. Нито пък иска да бъде спасявана. Хората повтарят като папагали тази глупост за нейното спасяване вече в продължение на не знам колко — може би сто или сто и петдесет години. Планетата си е наред. Ние сме застрашени. Проблемът, госпожо Мартин и госпожо Бермудез, не е в спасяването на планетата: ние трябва да се спасяваме. Планетата може спокойно със или без кислород. Но ние ще загинем — усмихна се Енрон, сякаш коментираше изхода от някакво спортно състезание. — Разбира се, ние предприемаме известни мерки за своето спасение — той разпери пръстите на дясната си ръка и започна да отмята с показалеца на лявата. — Първо, опитахме се да намалим отделянето на така наречените парникови газове. Твърде късно. Те продължават да се излъчват от океаните и от почвата и нищо не е в състояние да спре този процес. Нашият въздух става все по-невъзможен за дишане. Изправени сме пред вероятността скоро да ни се наложи да напуснем завинаги Земята.

— Не! — извика Изабел. — Подобно решение би било проява на абсолютно малодушие! Онова, което сме длъжни да направим, е да останем тук и да възстановим контрола върху собствената си околна среда!

— Но има и такива — прекъсна я строго Енрон, — които са убедени, че евакуацията е единственият изход. И второ, ако ми позволите да продължа, госпожо Мартин, ние запълнихме близките зони на космическото пространство с десетки, стотици изкуствени сателитни светове със задоволителен изкуствен климат, а също така създадохме няколко куполообразни лагери на Марс и на спътниците на Юпитер.

— И аз понякога си мисля, че изкуствените светове наистина са единственият отговор — обади се отново Йоланда, унесена в някакви свои мисли. — Често съм си мислела самата аз да се преместя, ако всичко друго пропадне. Някои мои приятели от Лос Анджелис живо се интересуват от прехвърляне на L–5.

Сякаш говореше сама на себе си.

Увлечен от собствения си монолог, Енрон не й обърна внимание.

— Орбиталните колонии са забележително постижение. Но всяка от тях е с изключително ограничен капацитет, а конструирането им е прекалено скъпо. Очевидно никога не бихме могли да транспортираме цялото население на Земята на тези миниатюрни спасителни космически острови. Съществува все пак още една възможност за евакуация, която в момента изглежда още по-трудно осъществима: предложението да се открие и колонизира една нова Земя с планетарни размери в друга слънчева система, на която човечеството да намери новите си шансове.

— Абсолютна глупост — изсумтя Изабел. — Тъпа, налудничава фантазия.

— Наистина изглежда такава — съгласи се Енрон. — Така че, доколкото разбирам, пред нас не се очертават отворени пътища към звездите, нито пък сме открили някаква планета извън Слънчевата система или поне такава, която да е подходяща за живот.

— Не съм съвсем сигурен — обади се едва чуто Роудс.

Всички обърнаха глави към него. Явно объркан от проявеното внимание, той светкавично гаврътна остатъка от последното си питие и поиска ново.

— Искате да кажете, че сме открили планета? — попита Енрон.

— Очертават се пътища — отвърна Роудс. — Искам да кажа, може да се очертаят. Чувам, че напоследък сме направили значителен напредък и предстоят важни изпитания.

— Казахте „сме“. Това проект на „Самурай индъстрис“ ли е? — попита Енрон. Неочаквано се бе изпотил. Очите му блеснаха от любопитство — вероятно далеч по-силно, отколкото би искал да проличи.

— Не. Всъщност казах „сме“ в смисъл на човечеството изобщо. Слухът е, че „Киоцера-Мерк“ отдавна работят върху някакъв проект за междузвезден космически полет. Не сме ние.

— Несъмнено „Самурай“ също биха искали да се ангажират с подобен проект — настоя Енрон. — Поне за да останат конкурентоспособни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Классическая проза ХX века / Проза
Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези