Зной в полунощ

Все пак трябваше да бъде предпазлив. А и беше въоръжен в края на краищата. Носеше у себе си оръжието на Хуанито.

— Ето я — каза Клюдж. — Едрата жена на предната маса.

— Виждам я — отговори фаркас.

Да, беше същата, която видя предишната вечер. От нея се излъчваха същите топли виолетови вълни. Изглеждаше му като три вълнообразни сребристи линии, които се отделяха от масивна сърцевина, изградена от нежна кремообразна материя, от чийто център започваше редица алени петънца, напомнящи немигащи очи. Това беше едно наистина пищно тяло. И знойно, изключително знойно.

Фаркас се насочи към масата й. Когато го видя, тя реагира по същия начин, както предишната вечер, едновременно възбудена и ужасена от вида му, което се беше случвало и с много други жени, които го виждаха за първи път: нейната цветова гама рязко подскочи по спектралната скала, а излъчваните от нея топли вълни затрептяха нагоре-надолу-нагоре-надолу-нагоре. А след това все по-нагоре и по-нагоре.

— Йоланда Бермудез?

— О, да. Здравейте! Здравейте! За мен е голямо удоволствие! — засмя се нервно тя. Почти цвилеше. — Моля, бихте ли ми правили компания, господин…?

— Фаркас. Виктор Фаркас — каза той, докато сядаше срещу нея. Мощните вълни, които тялото й излъчваше, едва не го зашеметиха с еротичната си енергия. Фаркас рядко грешеше в подобни ситуации. Едно от малкото предимства, които беше наследил от доктор Ву — способността си да усеща женската еротична температура. И все пак всичко изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно. Наблюдаваше я как се вълнува като уплашено момиченце, което не може да си намери място от възбуда. — Вашият агент Клюдж ми каза, че сте искала да се срещнем.

— Точно така. Надявам се, не го намирате прекалено нахално от моя страна, господин Фаркас… Аз съм скулптор, нали разбирате…

— Да?

— Работите ми са преди всичко абстрактни. Нещата ми са предимно биоотзивчиви произведения… вие, разбира се, знаете какво е биоотзивчива скулптура, нали?

— Да. Да, естествено.

Нямаше и идея за какво става дума.

— Понякога използвам и класически техники, класическо изображение. И — надявам се да ме извините за нетактичността ми, господин Фаркас — когато ви видях снощи, вашето лице, вашето необикновено лице, си казах, че на всяка цена трябва да го извая, да запечатам неговата структура поне от глина, а може би и от мрамор. Не знам дали самият вие имате някакви артистични наклонности, господин Фаркас, но сигурно сте в състояние да разберете силата на подобно чувство — неговата непреодолимост…

— О, напълно. Напълно, госпожо Бермудез — усмихна й се с лъчезарна усмивка Фаркас, наклонил тяло към нея, докато я попиваше с всяка своя фибра.

Буйните й излияния не секваха да се сипят в непрестанен поток. Би ли се съгласил да й позира? Да? О, великолепно, великолепно. Тя съзнава колко невероятно му се струва всичко това. Но лицето му е толкова характерно. Никога не би се успокоила, докато не го превъплъти в произведение на изкуството. Разбира се, ще й трябват материали — не носеше инструментите със себе си, — но е сигурна, че би могла да намери, каквото й е необходимо, на Валпарайсо Нуево, това ще й отнеме не повече от един-два часа, след това би могла да го заведе в своята хотелска стая, която ще бъде нейното импровизирано ателие, там ще вземе размерите му, ще изучи внимателно контура на лицето му…

Докато говореше, равнището на излъчваната от нея топлина непрекъснато се покачваше. Приказките й му се сториха искрени и беше склонен да повярва, че наистина има нещо общо с изкуството. Но зад всичко това прозираше определено сексуално желание. В това не можеше да има никакво съмнение.

— Може би утре сутринта или по всяко време, което би било удобно за вас, господин Фаркас… може би тази вечер… — не криеше своето нетърпение тя, което граничеше почти с нахалство.

Фаркас си представи как извайва тялото й. Нямаше нищо общо с каквото и да е изкуство и подобна мисъл дори никога не беше занимавала съзнанието му. Как ли би се справил? Щеше да се наложи да изучи извивките на тялото й със своите ръце. Да открие с докосване истинските форми на всичко онова, което не можеше да види, за да превърне изкривените геометрични абстракции на своите възприятия в действителните заоблености на нейните гърди, бедра, хълбоци.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — прекъсна я той. — По една случайност днес следобед съм свободен. Може би е най-добре още днес да свалите мерките на лицето ми дори преди да сте намерили необходимите ви материали, а след това…

— О, да! Би било великолепно, господин Фаркас!

Тя посегна през масата и стисна силно ръцете му. Фаркас не очакваше тя така светкавично да обърне гръб на преструвката си, че това е една чисто артистична авантюра. Но въпреки вродената си предпазливост и той беше обладан от трескавата й чувствена припряност. В края на краищата и той беше човек. И отдавна беше престанало да му прави особено впечатление обстоятелството, че някои жени изпитваха неудържимо влечение към него единствено поради странната му външност.