Зной в полунощ

— Не е починал. В продължение на дълги години след печалния скандал, за който споменахте, доктор Ву беше беглец. Ние го открихме и от известно време работи за нас.

Любезното уточнение на Накамура до такава степен смая Роудс, че ръката му силно потрепера и от чашата му се разля малко коняк. Накамура мигновено я отмести настрана с невъзмутим жест.

— Трудно ми е да повярвам — призна Роудс. — Не че се съмнявам в думите ви, естествено. Но това е все едно да кажете на астроном, че Галилео се е оказал жив и е конструирал нов телескоп. Или на биолог, че Грегър Мендел скоро ще публикува последното си съчинение. Или на математик, че Едгар Медисън…

— Разбирам ви великолепно — прекъсна го с усмивка Накамура, без да му спести нежеланието си да изслуша докрай пиянското изреждане на имената на целия пантеон от учени. — Но знаменитият доктор Ву предпочете да изчезне, вместо да умре след публичния скандал с неговите незаконни експерименти в свободната държава Казахстан, за който вие вече споменахте. Той осъществи драстична промяна на външния си вид и намери убежище на един от орбиталните светове L–5. Оказва се, доктор Роудс, че експериментите му в Казахстан са били насочени и към откриване на алтернативни зрителни способи. В момента той е ангажиран да осъществи ретрофия на екипажа на нашия експериментален космически кораб, за да могат членовете му да се справят с възникващите по време на свръхсветлинния полет проблеми на зрението.

Роудс доближи с потрепваща ръка чашата до устните си.

Зловещото старо копеле е все още живо! И в момента изпълнява магьосническите си номера в някаква лаборатория на „К-М“! Кой би могъл да си го представи?

— И ако премина към „Киоцера“ — попита Роудс, — значи ли това, че ще работя върху космическия проект под ръководството на доктор Ву?

— В никакъв случай. От това, което знаем за изследователската работа на доктор Ву в Казахстан, съдим, че неговата компетентност би трябвало да има твърде малко общо с проблема на зрителните възприятия при свръхсветлинна скорост, така че дори сътрудничеството с изключителен учен като вас, доктор Роудс, не би свършило никаква работа. Освен това би било глупаво от наша страна да ви отклоняваме от вашите собствени научни разработки.

— Искате да кажете, че ще продължа да се занимавам с онова, с което се занимавам в „Сантачиара“, но под покровителството на „Киоцера-Мерк“?

— Именно. Макар да храним големи надежди относно космическата си програма, съзнаваме, че колонизирането на други слънчеви системи е само едно от възможните решения. Би било безразсъдно да пренебрегваме перспективите, които разкрива адаптационната програма. А и в „Киоцера-Мерк“ сме твърде загрижени по повод очевидното превъзходство на вашата компания в тази област.

Значи и те се бяха усетили, че „Самурай“ се стреми към световно господство.

— Разбирам — каза Роудс.

— Затова сме готови да ви осигурим двойно по-мощна техническа апаратура или такава, каквато би удовлетворила желанията ви. Ще ви предоставим оборудването, което ви е необходимо, и съответстващо на нуждите ви финансиране.

Роудс усети, че гърлото му пресъхва.

— Звучи твърде примамливо — каза с дрезгав глас той.

— Искрено се надяваме. Естествено, бихме искали да доведете голяма част или целия си изследователски екип.

— Това би могло да ме изправи пред сериозни юридически усложнения, не съм ли прав?

— Това би могло да ни изправи пред сериозни юридически усложнения — поправи го Накамура. — Корпорацията, не лично вас, докторе. Готови сме да се нагърбим с този риск. Още малко?

Той вдигна бутилката с коняк.

— Не, благодаря.

— Аз ще си налея.

Накамура напълни чашата си и я вдигна за тост. Имаше приятен, спокоен, предразполагащ израз: истински съмишленик.

— Мисля, че е твърде рано да обсъждаме сега такива подробности, като възнаграждението ви. Но сам разбирате, че сме склонни да бъдем изключително щедри както по отношение на прякото заплащане, така и като възможности за ускорено изкачване на йерархическата стълбица от вас и от най-изтъкнатите ви колеги.

На Роудс му се стори, че му се завива свят.

— А сега няколко думи по въпроса, какво общо има доктор Ву Фаншуи с всичко това — продължи Накамура.

Да. Очевидно Ву също беше замесен по някакъв начин.

— Когато приключи с космическия проект — което според нашите предвиждания ще отнеме не повече от броени месеци, — ще бъде напълно възможно да го включим във вашата група. Като консултант, да речем. Старши съветник, нито над, нито под вас, а просто ще бъде прикрепен като резервоар на възможни технически разработки с високо равнище на сложност. Ето например имаме сведения от достоверен източник, че един от вашите сътрудници е направил изключително смело, да не кажа радикално предложение за проучвания в съвършено нова посока, която би могла да се окаже неподозирано плодоносна, но която в момента е възпрепятствана от практически непреодолими технически трудности. Може да се окаже, че учен от ранга на доктор Ву би могъл да реши тези проблеми, преценявайки ги с непредубеден поглед…

Роудс беше потресен.