Зной в полунощ

Карпинтър знаеше, че този логически парадокс в разсъжденията на Роудс рано или късно ще изскочи на бял свят.

— Невъзможно е да направиш и двете, Ник. От една страна, твърдиш, че не искаш да спъваш прогреса, а преди малко заяви, че си притеснен да предоставиш монопола на…

— Така е. Но повтарям въпроса си. Моят екип заедно с Ву Фаншуи вероятно ще реши проблема за оцеляването. Но моят екип принадлежи на „Самурай“, а Ву принадлежи на „Киоцера“. Ако се съберат, резултатите ще са налице след две-три години. Ако не, никой не може да гарантира решаването на проблема. Въпросът е дали бих искал да бъда основната фигура, от която зависи превръщането на тоталната трансформация в реалност. Или която ще я осуети, или сериозно ще я забави? Зависи изцяло от мен, разбираш ли? И въобще не съм сигурен как трябва да постъпя. Напълно съм объркан, Пол — намръщи се Роудс. — Не за първи път.

— Така е — съгласи се Карпинтър. Познатото объркано изражение върху лицето на Роудс разсея собствените му тревоги. — Не ти е за първи път.

Действителният разпит 442 беше проведен три дни по-късно в същия административен отдел четиринайсет на оукландското пристанище. През тези три дни дъждът не спря нито за момент — непрестанен влудяващ порой от мръсни потоци, които се изливаха върху района на залива. Никой не можеше да каже колко време ще мине, преди железните менгемета на засушаването отново да сграбчат Западното крайбрежие. Магистралите бяха наводнени, по склоновете се срутваха къщи, огромни урви разцепиха хълмовете, а по улиците се носеха кални реки.

Когато Карпинтър се яви, в помещението имаше само двама души: председателстващият с ирландското име и андроидоподобната чиновничка. Карпинтър се учуди къде е Тедеско, който би трябвало да го представлява от страна на „Самурай индъстрис“. Да не би да ползваше почивен ден заради дъжда.

О’Брайън, О’Рейли, О’Лиъри обяви с чукчето началото на заседанието. Този път Карпинтър се постара да запомни името му. О’Рейли. Да, О’Рейли.

— Възразявам — обяви моментално Карпинтър. — Моят адвокат не присъства.

— Адвокат? Тук няма адвокати.

— Господин Тедеско от „Самурай“. Моят представител. Трябваше да присъства днес.

О’Рейли погледна към чиновничката.

— Господин Тедеско е подал споразумение за известяване.

— Какво е подал? — попита Карпинтър.

— Молба да отсъства днес и да получи допълнително копие от днешното заседание. По-късно ще приложи писмени уточнения, ако намери за необходимо — поясни О’Рейли.

— И какво? Днес ще бъда сам, така ли?

— Да почваме — каза невъзмутимо председателстващият. — Пристъпваме към разглеждане на следните веществени доказателства…

— Един момент! Настоявам за правото си на подходящ представител!

О’Рейли хвърли леден поглед към Карпинтър.

— Вие разполагате с подходящ представител, капитан Карпинтър, на който ще бъде предоставено правото да представи надлежните уточнения, както му е редът. Въздържайте се от по-нататъшни избухвания, ако обичате. Пристъпваме към разглеждане на следните веществени доказателства…

Карпинтър втренчи мрачен поглед в закачения на единия край на продълговатото помещение монитор, върху който се появи веществено доказателство А. Показанията на офицера по поддръжка и експлоатация Ренет, която описа посещението си на „Каламари Мару“ в компанията на капитан Карпинтър. Кратко и ясно Ренет нахвърли обстоятелствата на борда на риболовния кораб, свалените и приспани офицери, изявленията на метежничката Ковалчик. Описанието й се стори на Карпинтър доста обективно и не го злепоставяше по никакъв начин. Появи се веществено доказателство Б: изложението на навигатор Хичкок, който разказа как движенията на прикачения в бурния океан айсберг са наводнили неочаквано риболовния кораб, как трите лодки са тръгнали към „Тонопа Мару“, за да търсят помощ, и как капитан Карпинтър е заповядал на екипажа да изостави корабокрушенците и да се отправи за Сан Франциско. Думите му прозвучаха доста зловещо дори в ушите на Карпинтър, но в никакъв случай не можеше да каже, че Хичкок беше изопачил нещо. Тъкмо това се беше случило.

Предположи, че сега ще пуснат показанията на Каски и Наката. Вероятно след това щяха да му дадат възможност да говори в своя защита — да обясни сложността на ситуацията, ограничената вместимост на неговия кораб и недостатъчните запаси от продоволствия и серум и да докаже, че в този решителен момент е предпочел да спаси живота на своя екипаж за сметка на другите. Беше взел решение да заяви, че се разкайва за това, че е изоставил корабокрушенците, и дълбоко съжалява, че обстоятелствата са го принудили да постъпи по такъв начин, но се надява да бъде оправдан за този свой избор и заради объркването си, поради което е пропуснал да направи необходимия рапорт. Дали Тедеско щеше да одобри позата му на разкаяние? Може би не: от юридическа гледна точка това може би беше проява на слабост. По дяволите Тедеско. Да беше се появил, за да го посъветва как да постъпи.

Все пак се нуждаеше от нещо, което да му вдъхне увереност. В съзнанието му изникнаха думите на Роудс: