Зовът на костите

– Да не би да е свързано с костите, открити при оскверняванията в Арискун?

– Да – отвърна Сан Мартин.

– И последните ли са на член от моето семейство? – запита, докато в главата й изникваше картината с малките ями с разровена повърхност.

– Госпожо инспектор, преди всичко искам да подчертая, че предвид обстоятелствата около предишната група кости този път сам направих анализите, следвайки строго и надлежно процедурата.

Амая кимна с благодарност.

– Пак са от моето семейство, така ли?

Сан Мартин погледна комисаря, преди да продължи.

– Госпожо инспектор, запозната ли сте с ДНК процентите, които доказват например принадлежността ни към дадено семейство и на кое равнище, искам да кажа дали роднината е от първо, второ или трето коляно?

Тя сви рамене.

– Да, поне така мисля, с родителите общите алели са около петдесет процента, двайсет и пет с дядовците и бабите и така нататък...

Сан Мартин кимна утвърдително.

– Точно така и всеки човек е с уникален ДНК профил. Независимо че ДНК профилите на хората с обща кръв са генетично доста сходни, има много други аспекти, които ни определят като индивиди.

Амая въздъхна – накъде ли биеше?

– Саласар, резултатът от ДНК теста на откритите вчера в Арискун кости показва стопроцентово съвпадение с вас.

Амая се втренчи изумено в него.

– Но това е невъзможно – помисли си бързо тя. – Изключено е да съм замърсила мострите, та аз дори не ги докоснах.

– Не говоря за пренесена ДНК, Саласар, говоря за самите кости.

– Трябва да е някаква грешка, някой е сбъркал.

– Вече ви казах, сам направих анализа и предвид резултатите го повторих с идентичен резултат. Това е вашата ДНК.

– Но... – Амая се усмихна невярващо. – Тази ръка очевидно не е моя – каза тя почти развеселено.

– Знаете ли дали не сте имали сестра?

– Аз имам две сестри и на никоя от тях не й липсва ръката. Освен това вие сам току-що ми казахте, че всеки индивид е уникален, възможно е да прилича на мен, но няма да бъде съвсем като мен.

– Освен ако не е ваша близначка.

Амая понечи да възрази, но спря по средата; после много бавно каза:

– Нямам никаква близначка.

И докато го изричаше, забеляза как всичко около нея се разводнява, докато се превърна в гъсто черно олио, което започна да се стича по стените, погълна светлината, покри всички повърхности и от очите й се изля в разтворените й в скута ръце. Момиченцето, което плачеше.

Момиченцето, което ронеше гъсти от страха сълзи и повдигаше отрязаната от рамото ръка, шепнейки „Не позволявай на мама да те изяде“. Еднаквата люлка в Хуанитаенеа, едноръкото момиченце, което я люлееше, момиченцето, което никога не преставаше да плаче.

В ума й нахлуха хиляди спомени, извлечени от сънищата, където момиченцето, за което винаги бе смятала, че е тя самата, стоеше мълчаливо до нея, еднакво като отражение в черно онирично огледало. Нейно точно копие, но по-тъжно от реалното, защото при Амая под сивия пласт болка напираше живот, бунт срещу съдбата, който светлееше като зимна луна в дъното на сините й очи. А при другото момиче не беше така. В неговите очи единственото сияние идваше от непрестанния порой от сълзи, толкова черни, че се разливаха наоколо като невероятна локва от черен кехлибар. Образът бе почти винаги сърцераздирателен заради отчаянието и примирението с присъдата, излъчвани от нямата му пасивност, но понякога плачът ставаше два пъти по-безутешен и тогава беше почти непоносим. Веднъж момиченцето хлипаше с пресекливи въздишки, които извираха от най-дълбокото място на телцето му, а в скута си държеше глока на Амая, служебното й оръжие, нейната котва към сигурността. Вдигна го и го опря в главата си, сякаш виждаше спасение в смъртта. „Недей“, бе извикала тя на детето, което смяташе за самата себе си, а призракът, който носеше в костите си, бе вдигнал отрязаната си ръка, за да й я покаже: „Не мога да позволя на мама да те изяде“.

Осъзна, че е в кабинета и че двамата мъже я наблюдават, и за миг се притесни, че е издала чувствата си, че всичко, което бе минало през главата й, може би се е отразило върху лицето й. Веднага възстанови нишката на разговора с доктор Сан Мартин, който сочеше с химикалката една графика върху масата.

– Няма грешка. Както виждате, всичко бе проверено два пъти точка по точка, а по молба на комисаря ги изпратихме отново в Насертик. Ще имаме резултатите утре, но ще получим само потвърждение; резултатите ще бъдат същите, гарантирам ви.