Зовът на костите

– Тук е разминаването – каза тя. – Според мен Хасон е извършил престъплението, подтикван от мераците си, действал е, без да разсъждава и без да го планира; доказателството е, че се е наложило да се върне вкъщи за въже, та да наподоби другите убийства. Убийството на Йоана е случайно престъпление. Той ни каза, че момичето тръгнало с него да закарат колата на автомивка, но по средата на пътя му се прищяло да я обладае. Не го е обмислял, не е търсил нито случай, нито удобна възможност, не е мислил за последиците, действал е, подтикван от похотта, и едва когато страстите му се уталожили, почнал да крои планове: пренесъл я тук, върнал се вкъщи за въже, а след това се опитал да убеди жена си, че момичето е избягало като друг път. Дори няколко дни по-късно, използвайки отсъствието на жена си, скрил дрехите, парите и документите на Йоана и заявил, че е идвала за нещата си. Измислил го е в движение, не е имал план.

– ...Ясно, тогава изниква въпросът...

– Че ако не е имал план, ако убийството на Йоана не е било планирано, предварително обмислено, ако е действал импулсивно, как тогава Тартало се е появил в точния момент, за да отмъкне трофея?

– Явно го е познавал. Щом успява да привлече последователи, трябва да е експерт в разпознаването на убийци, специалист по престъпни профили. Със сигурност го е познавал, обаче Хасон е бил непредсказуем, следователно има само един начин да се е намирал наоколо в подходящия момент...

– Ако го е следял.

– Да, и то много отблизо.

– Не е лесно да следиш някого из долината, без да те усети – усъмни се Ириарте.

– Освен ако не се отличаваш, ако не си част от пейзажа или не си тукашен.

36

От двайсет минути Амая стоеше права до прозореца. Всеки би казал, че е зареяла поглед в далечината, но дъждът, който се лееше като из ведро, ограничаваше гледката до няколко метра и тя едва ли виждаше нещо повече от стичащите се по шосето потоци. Пред входа бе спряла кола; направи й впечатление, че не е паркирала под стрехите на сградата, както обикновено правеха посетителите на службата за услуги на граждани, настанена до главния портал. Шофьорът загаси двигателя, но остави чистачките да работят и остана вътре. Тя видя как един униформен полицай се приближава до автомобила да попита и как след няколко минути младши инспектор Сабалса излиза от сградата и отива до колата. Той отвори гневно вратата на водача и проведе едноминутен спор, ако се съдеше по жестовете му. После трясна вратата и се върна в сградата. Колата постоя още няколко минути, после потегли, направи завой и изчезна.

В участъка цареше тишина. Повечето полицаи бяха приключили работа и се бяха разотишли и макар че на партера работата никога не секваше, на горния етаж бе останала само тя, младши инспектор Сабалса две врати по-нататък и съскането на автомата за кафе в коридора.

Отиването до заслона заедно с Падуа и Ириарте само бе засилило безпокойството й и усещането, че пропуска нещо, което смъртта на Йоана изваждаше на показ, но какво? Хрумваше й само, че е нещо неприлично.

Йоана Маркес се бе оказала фалшивата нота в творбата на подбудителя и причината не беше само в извратеността и непредвидимостта на Хасон Медина. Подбудителят явно го е познавал, сигурна беше, че веднага го е набелязал като кандидат за включване в списъка на своите лакеи. Само че Медина се бе оказал непредвидим, сексуалните хищници винаги са такива, те действат импулсивно, когато ги обладае желанието и са неспособни да се удържат.

Подбудителят беше експерт по поведения, трябваше да го е прозрял съвсем ясно.

Тогава защо бе рискувал с него, защо просто не го бе зачеркнал? Той не е покривал условията за интелект, слабото му място не е била яростта, а похотливостта, освен това вероятната му жертва не е била родена в долината, макар да е живела тук. Амая беше убедена, че това несъвпадение означава нещо, че не е случайно и следователно можеше да се окаже ключът за разгадаване на поведението на подбудителя и за неговото разпознаване. Защо бе избрал Медина? Тя беше почти сигурна в причината: трябва да е било от алчност. Безграничен стремеж да осъществиш копнежа си, породен от желанието, желание да притежаваш това, което виждаш, но не е твое и което се изражда в копнеж да лишиш другите от това, което си пожелал. Данте го е описал в поемата си „Чистилището“: любов към собствените притежания, изродена в желание да лишиш ближния от неговите. Възмездието на завистливите в ада било да им зашият очите, да им ги затворят завинаги, за да ги лишат от удоволствието да се наслаждават на чуждата неволя.

Тя не се съмняваше, че подбудителят е познавал Йоана, както е познавал и останалите жертви, само че е видял малката сладка Йоана, видял и чудовището, което я дебне, и това го е накарало да пренебрегне собствените си правила. Закопнял по нея, закопнял по нейната сладост и свежест и стремежът да задоволи желанието си го е сближил с непредвидим насилник, готов всеки миг да изригне. Затова е дебнел наблизо, съвсем наблизо, докато най-сетне настъпил часът да получи желаното.