Зовът на костите

Обиколи стаите бос. Влезе в спалнята, където двете момичета спяха едно до друго, в кухнята, в банята, надникна дори на балкона, за да провери да не би да й се е завило свят при ставането и да се е свлякла на земята, без да може да извика за помощ. Почти му се искаше да е така – жена му да го вика от някой ъгъл на къщата, нуждаейки се от него. Би го предпочел пред увереността, че я няма, че само го чака да заспи, за да се измъкне тихомълком от къщи и да отиде... Не знаеше къде, нито с кого, знаеше само, че ще се върне преди съмване и че студът, който донасяше пропит в тялото й, щеше още дълго да се усеща в леглото и щеше да се настани помежду им, очертавайки невидима и непреодолима граница, докато тя заспиваше дълбоко, а той се преструваше, че спи. Върна се в спалнята, погали мекия плат на възглавницата и несъзнателно се наведе, за да вдъхне аромата, който косите на съпругата му бяха оставили в постелята. Мъчителен стон се изтръгна от гърдите му, докато за пореден път се питаше какво става с тях. „Росарио – прошепна той, – Росарио.“ Неговата горделива съпруга, госпожицата от Сан Себастиан, дошла в Елисондо на ваканция, в която той се бе влюбил от пръв поглед; жената, която му бе родила две дъщери и сега носеше в утробата си третото им дете; която ежедневно му бе помагала в работата и се бе трудила рамо до рамо с него, изцяло отдадена на пекарната, несъмнено по-надарена с търговски нюх от него; която го бе поощрила да разработи производството до неподозирани мащаби. Елегантната дама, която никога не излизаше ненагласена на улицата, примерна съпруга и любяща майка на Флора и Росаура, толкова възпитана и изискана, че в сравнение с нея другите жени приличаха на перачки. Странеше от съседите, в работилницата се държеше очарователно, но избягваше да се сближава с останалите майки и нямаше други приятели освен него и допреди няколко месеца Елена, но сега и с нея бе скъсала. Бяха престанали да си говорят и един ден, когато я бе срещнал на улицата и я бе попитал защо, Елена му бе отвърнала: „Тя вече не ми е приятелка, загубих я“. Затова бяха още по-странни нощните излизания, дългите разходки, на които настояваше да ходи сама, отсъствията по всяко време, мълчанията. Къде ходеше? Отначало я питаше, но получаваше уклончиви отговори: „Никъде, да походя, да помисля“. Полу на шега й бе казал: „Защо не мислиш тук, заедно с мен? Или ми позволи поне да те придружа“.

Тя го бе изгледала особено, яростно, след което със смайваща студенина му бе отвърнала: „Това е абсолютно невъзможно“.

Хуан се имаше за обикновен човек, знаеше, че е извадил късмет със съпруга като Росарио и че не е специалист по женска психология, затова, угнетен от колебания и от чувството за предателство, реши да се посъветва с лекаря. В края на краищата той бе вторият човек в Елисондо, който най-добре познаваше Росарио – беше се грижил за нея по време на предишните бременности, бе й помагал да роди. И това май беше всичко: Росарио беше силна жена и рядко се оплакваше.

– Излиза нощем, лъже те, че отива в пекарната, не ти казва почти нищо и настоява да бъде сама. Описваш една депресия. За жалост, тази долина държи много висок процент по подобни тъжни състояния. Тя е от крайбрежието, морски човек, а тук, дори да вали, светлината е различна, това мрачно място в крайна сметка си казва думата, тази година е много дъждовна и самоубийствата достигат невероятни равнища. Мисля, че се касае за лека депресия. Това, че не е проявявала такива симптоми при предишните бременности, не значи, че не може да ги появи сега. Росарио е много взискателна, но изисква много и от себе си. Със сигурност е най-добрата майка и съпруга, която познавам, работи вкъщи, в пекарната, винаги е с безупречен външен вид, но вече не е толкова млада и тази бременност й е дотежала малко повече. При подобен тип прекалено стриктни жени майчинството се явява като нов товар, увеличаване на задълженията, които сами си поставят, затова, макар и желана, бременността води до противоречие между вътрешната потребност да бъде безупречна във всичко и съмнението, че може би не успява да бъде. Ако съм прав, след раждането ще стане още по-лошо. Ще трябва да си много търпелив, да я обграждаш с любов и много да й помагаш. Поразтовари я от по-големите момичета, вземи някой в пекарната или потърси жена за вкъщи.

Росарио дори бе отказала да говори по темата.

– Само това остава, някоя селска клюкарка да ми шета из къщата и после да ходи да разправя наляво-надясно какво имам и какво нямам. Не знам как можа да ти хрумне. Не се ли грижа достатъчно за къщата или за децата? Не ходя ли всяка сутрин в пекарната?

Беше се почувствал победен и едва намери сили да й възрази.

– Не, Росарио, не казвам това, просто си помислих, че може би ти е тежко заради бременността и малко помощ няма да ти е излишна.

– И сама се оправям, не ми трябва никаква помощ, а ти по-добре не ми се меси в домакинството, ако не искаш да си събера багажа и да се върна в Сан Себастиан. Да не си продумал повече по въпроса, дори намекът за това ме обижда.