Зовът на костите

Гневът й бе траял няколко дни, през които почти не му продумваше, докато постепенно нещата не се уталожиха; тя излизаше почти всяка нощ, а той чакаше буден, докато я чуеше да се прибира студена и мълчалива, и се заричаше, че на следващия ден ще й потърси сметка, макар да знаеше, че в края на краищата пак ще го отложи за по-следващия, за да не се скарат.

Вътрешно се чувстваше като страхливец. Уплашен като дете пред игуменка. А съзнанието, че се бои от реакцията й повече от всичко на света, го караше да се чувства още по-зле. Въздъхваше облекчено, щом чуеше превъртането на ключа в бравата, и отново отлагаше разговора, който никога нямаше да се проведе.

4

Оскверняването на църква не беше от рода събития, заради които да става призори и да шофира петдесет километра на север, но настойчивият глас на инспектор Ириарте не й бе оставил избор.

– Инспектор Саласар, съжалявам, че ви будя, но мисля, че трябва да видите какво имаме тук.

– Труп?

– Не точно. Една църква е била осквернена, но... не, не, по-добре елате и вижте сама.

– В Елисондо?

– Не, на пет километра оттам, в Арискун.

Тя затвори телефона и погледна часовника. Четири и една минута. Изчака със затаен дъх и след няколко секунди усети лекото раздвижване, едва доловимия допир, кратичката и вече толкова любима въздишка, с която синът й се събуждаше точно навреме за поредното кърмене. Запали лампата на нощното шкафче, покрита отчасти с кърпа за смекчаване на светлината, и се наведе над люлката, за да поеме лекия и топъл товар, вдишвайки нежното ухание, което излъчваше главичката на детето. Сложи го до гърдата си и подскочи, когато бебето яко я засмука. Усмихна се на Джеймс, който се бе изправил на лакът и я гледаше.

– Нова задача? – попита той.

– Да, трябва да изляза, но ще се върна още преди следващото кърмене.

– Не се притеснявай, Амая, всичко ще е наред; ако се забавиш, ще му дам биберона.

– Ще се върна навреме – каза тя, погали главичката на сина си и го целуна по мястото на още незатворените фонтанели.

Църквата „Сан Хуан Баутиста“ в Арискун светеше отвътре в зимната нощ, за разлика от стройната кула на камбанарията, щръкнала гордо в мрака като безмълвен страж. В портика пред южната фасада, откъдето се влизаше в храма, се виждаха неколцина униформени полицаи, насочили фенери към ключалката.

Амая паркира на улицата и събуди младши инспектор Ечайде, който беше задрямал на съседната седалка, заключи колата и прескочи ниския тухлен зид пред църквата.

Поздрави полицаите и влезе в храма. Протегна ръка към купела със светена вода, но мигом я отдръпна, когато усети миризмата на изгоряло, която се носеше във въздуха и й напомняше за гладени дрехи и прогорен плат. Видя инспектор Ириарте да разговоря с двама потресени свещеници, които закриваха уста с ръце, вперили очи в олтара. Зачака, наблюдавайки оживлението, настъпило при пристигането на доктор Сан Мартин и съдебния секретар, като се питаше какво търсят двамата там.

Ириарте се приближи.

– Благодаря ви, че се отзовахте, госпожо инспектор; здрасти, Йонан – поздрави ги той. – През последните седмици тази църква е била обект на няколко поредни посегателства. Първо някой се промъкнал посред нощ и строшил на две купела за кръщение. Следващата седмица пак влезли, но този път нацепили с брадва една от скамейките на първия ред, а сега и това – посочи той към олтара, където личаха следите от малък потушен пожар. Някой влязъл с факла и подпалил покривките на олтара, те, за щастие, са от метални нишки и горят бавно. Капеланът, който живее наблизо и през последните седмици добил навика да наглежда църквата, видял светлина вътре и се обадил на спешния телефон. При пристигането на патрулката огънят вече бил угаснал, а от посетителя или посетителите нямало и следа.

Амая го погледна очаквателно, стисна устни и направи физиономия, която явно показваше недоумението й.

– Добре де, акт на вандализъм, оскверняване или както щете го наречете, но не виждам как ние можем да ви помогнем.

Ириарте театрално повдигна вежди.

– Елате и вижте сама.

Доближиха се до олтара, инспекторът се наведе и повдигна един чаршаф, под който се видя нещо подобно на суха жълта бамбукова пръчица с очевидни следи от обгаряне в единия й край.

Амая погледна смаяно доктор Сан Мартин, който се наведе удивен.

– Боже мили! – възкликна той.

– Какво има? – попита Амая.

– Това е майру-бесо

– прошепна лекарят.

– Моля?

Докторът дръпна чаршафа и откри втора купчинка счупени пръчици заедно с дребните костици, оформящи ръката.

– По дяволите, та това е ръчичка на дете – възкликна Амая.

– От скелета на дете – уточни Сан Мартин. – Вероятно на по-малко от годинка, костите са много дребни.

– Мамка му...

– Това е майру, госпожо инспектор, майру-бесо означава ръка от детски скелет.

Търсейки потвърждение на думите на Сан Мартин, Амая погледна към Йонан и забеляза, че е видимо пребледнял, докато разглеждаше обгорелите останки.

– Ечайде?