Зовът на костите

– Монсеньор Ландеро, представям ви инспектор Саласар, началник на отдел „Убийства“ в Окръжната полиция на Навара. А това е младши инспектор Ечайде. Отец Локин, енорийски свещеник на Арискун, с когото мисля, че се познавате.

Амая забеляза мъжа на средна възраст, който бе застанал до най-близкия балкон и гледаше навън; беше облечен в черен костюм, в сравнение с който този на секретаря изглеждаше евтин.

– Позволете ми да ви представя отец Сарасола. Той присъства на това заседание в качеството на съветник.

Тогава Сарасола се приближи и стисна решително ръцете им, вперил очи в Амая.

– Много съм слушал за вас, госпожо инспектор.

Амая не отговори, кимна леко за поздрав и седна. В това време Сарасола се върна на мястото си до прозореца и обърна гръб на залата.

Архиепископът, монсеньор Ландеро, беше от хората, които не могат да държат ръцете си мирни, докато говорят, и затова взе една химикалка, пъхна я между дългите си бледи пръсти и започна да я върти, с което привлече вниманието на присъстващите изцяло върху себе си. За всеобща изненада обаче не той, а отец Сарасола заговори.

– Благодаря ви за проявения интерес към случая, който ни занимава и тревожи – каза той, обръщайки се да ги погледне, но без да мърда от мястото си до балкона. – Известно ми е, че вчера сте били в Арискун след, нека го наречем, нападението, а предполагам, че са ви уведомили и за предишните събития. Въпреки това позволете да ги повторим още веднъж. Преди две седмици, посред нощ, някой проникнал в църквата, разбивайки вратата на сакристията. Вратата е най-обикновена, с елементарна заключалка и без аларми, така че явно не са се затруднили, само дето не посегнали на парите в касичката като нормалните крадци, а с един удар строшили на две купела за кръщение – произведение на изкуството на повече от четиристотин години. Миналата неделя, също призори, влезли отново и се нахвърлили с брадва върху една от скамейките, насекли я на парчета, не по-големи от ръката ми, а вчера осквернили за пореден път храма, като подпалили олтара и подхвърлили там тази ужасия с костите.

Амая забеляза, че свещеникът от Арискун не може да си намери място на стола от нерви, а на лицето на младши инспектор Ечайде се изписва същата загриженост, която бе видяла предишната нощ.

– Живеем в размирни времена – продължи Сарасола – и естествено, по-често, отколкото ни се иска, църквите стават обект на посегателства, за които в повечето случаи не се съобщава, за да се избегне призивният ефект, какъвто често имат подобни деяния, и макар че някои от тях са наистина забележителни като постановка, на пръсти се броят тези, които съдържат толкова опасен елемент, както настоящият случай.

Амая слушаше внимателно, борейки се с желанието да го прекъсне и да вметне някои уточнения. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да види нищо по-сериозно в случая от унищожаването на четиристотингодишен литургиен предмет. Все пак се удържа, изчаквайки да види в каква посока ще тръгне това толкова необичайно съвещание, в което самото присъствие на най-висшите представители на полицията и на църквата вече красноречиво говореше за значението, което се придаваше на фактите. А и този свещеник – отец Сарасола, изглежда, той дърпаше юздите независимо от присъствието на архиепископа, когото рядко удостояваше с поглед.

– Смятаме, че в този случай съществува елемент на омраза към църквата, почиваща на зле разбрани исторически виждания, а фактът, че при последното нахлуване са използвани човешки кости, поставя вън от съмнение сложното естество на случката. Излишно е да споменаваме, че очакваме максимална дискретност от ваша страна, тъй като от опит знаем, че разгласяването на подобни събития никога не води до добър край. Към това следва да прибавим всеобщата тревога, вече обхванала енориашите на „Сан Хуан Баутиста“, които, разбира се, не са глупаци и започват да си дават сметка за произхода на нападенията, както и голямото огорчение за цялото село, което проявява особена чувствителност по темата.

Думата взе комисарят.

– Можете да бъдете сигурен, че ще действаме максимално внимателно и дискретно. Инспектор Саласар, която поради качествата си на криминалист и познанията си за района е най-подходяща да ръководи разследването, ще се заеме със случая заедно със своя екип.

Амая погледна разтревожено шефа си и едва се сдържа да не запротестира.

– Убеден съм, че ще е така – отвърна отец Сарасола и се обърна към нея, – имам отлични сведения за вас. Знам, че сте родена в долината, че сте подходящият човек за този случай и че ще проявите очакваната чувствителност и внимание за разрешаване на нашия малък проблем.

Амая не отговори, но използва случая, за да огледа отблизо този божи служител, облечен в „Армани“, който не я бе изненадал с това, че знаеше коя е, а с влиянието и властта, която очевидно упражняваше върху всички присъстващи, включително върху архиепископа, който бе приел всички твърдения на отец Сарасола, без свещеникът да се обърне дори веднъж, за да потърси одобрението му.