Зовът на костите

Тя му благодари и затвори. Постоя известно време, загледана в бурята, бушуваща зад върховете, чиито очертания изпъкваха при всяка светкавица на фона на иначе безоблачното небе.

„Вече идва“, прозвуча гласът на младата жена в главата й. По тялото й премина студена тръпка и тя се качи в колата.

В ранната февруарска нощ ярко осветеният полицейски участък приличаше на странен призрачен кораб, сгрешил курса и акостирал по погрешка там. Амая паркира колата до тази на Йонан и на влизане се размина на вратата със Сабалса, който излизаше заедно с двама цивилни. Бенят Салдуа и баща му, предположи тя. Младши инспекторът я поздрави отривисто, избягвайки погледа й, и продължи напред, без да спира.

Амая остави Йонан да работи и отиде в кабинета на Ириарте.

– Видях Сабалса да излиза с момчето и баща му. Какво успяхте да измъкнете?

– Нищо – отвърна Ириарте, клатейки глава, – много тъжен случай. Будно и много интелигентно момче, ако трябва да сме честни. Депримирано от смъртта на майка си, баща алкохолик, който го малтретира. Лицето и тялото му бяха в синини, но колкото и да настоявахме, твърдеше, че е паднал по стълбите. Блогът е неговият спасителен пояс и начин да задоволява културните си интереси. Гневен е като повечето свои връстници, само дето той има причина да бъде такъв. Експозето му за аготите и за живота им в долината ме остави направо с отворена уста. Бих казал, че просто ги използва, за да избяга от собственото си отчаяние, но не вярвам да е имал нещо общо с оскверняванията, наистина не си го представям да троши с брадва кръщелния купел. Много е... как да кажа, крехък.

Тя се замисли колко профила на крехки убийци, които не даваха вид да са счупили и една чиния през живота си, бе изучавала. Погледна Ириарте и реши да му повярва. Той беше инспектор, а дотам не се стига без точно око, освен това вече бе решила да му гласува доверие.

– Добре, щом изключвате момчето, с какво предлагате да продължим?

– Честно казано, не разполагаме кой знае с какво, съдебномедицинските доклади за майру-бесо още не са дошли, държим църквата под постоянно наблюдение и друг инцидент не е имало.

– Аз бих разпитала вероучителките, всичките, една по една и по домовете им. Независимо от твърденията на енорийския, че не е имал пререкания с никого, може би тези жени ще си спомнят нещо, което на него му е убягнало или по една или друга причина е предпочел да премълчи, и не е зле да отидете със Сабалса. Забелязах, че жените на определена възраст го харесват – каза тя с усмивка, – ако им поразвърже езика, може и да измъкнете нещо, а току-виж ви дали и почерпка.

След една обиколка Амая подкара към пазарния площад и пресече реката при „Хилчаурди“. Прекоси бавно квартала, движейки се внимателно между паркираните коли, когато трима хлапаци с колела минаха пред нея и я засякоха, с което здравата я уплашиха. Завиха надясно и изчезнаха към задния двор на пекарната. Тя качи колата на тротоара, за да не пречи на движението, и ги последва пеша със загасено фенерче в ръка. Още отдалече чу смеховете им, забеляза, че и те носят фенерчета. Промъкна се долепена до зида и като стигна до тях, ги освети с мощния лъч и извика.

– Полиция. Какво правите тук?

Едно от момчетата така се стресна, че загуби равновесие и се блъсна с колелото си в другите. Докато се бореха да не паднат, едното от тях засенчи с ръка очите си, за да я види.

– Нищо не правим – каза то нервно.

– Как да не правите? Какво търсите тук тогава? Това е задният вход на работилница, нямате работа тук.

Другите две момчета, вече изправили велосипедите си, отговориха:

– Не правехме нищо лошо, дойдохме само да погледаме.

– Какво да погледате?

– Надписите.

– Вие ли ги изрисувахте?

– Не, не сме ние, честна дума.

– Не ме лъжете.

– Не ви лъжем.

– Но знаете кой ги е изрисувал.

Тримата хлапаци се спогледаха, но си замълчаха.

– Сега ще направя следното, ще повикам патрулна кола, ще ви арестувам за хулиганство, ще се обадя на родителите ви и да видим тогава дали паметта ви ще се опресни.

– Една бабичка – изтърси единият.

– Да, една бабичка... – подкрепиха го и другите.

– Идва всяка нощ и драска обидни думи, нали знаете – курва, мръсница, ей такива неща. Един ден я видяхме да се шмугва насам и когато си отиде, дойдохме да видим...

– Идва всяка нощ, според мене е побъркана – постанови другият.

– Да, да, побъркана, която рисува графити – каза първият.

Тримата намериха това за смешно и се разкикотиха.

14