Зовът на костите

– Шефке, това променя всичко. С въвличането на майката ви случаят се превръща в лична провокация, в предизвикателство към вас самата, каквото рядко е било наблюдавано в историята на криминалистиката. Сега се сещам за Джак Изкормвача, който пишел писма на разследващия детектив, и за двама серийни убийци, като Тед Бънди или Зодиак... които писали до няколко вестника. Този е по-изобретателен, но и по-директен: фактът, че се е сближил толкова с майка ви, ясно говори за самоувереност и дързост. Представя се за ваш брат, сравнява се с вас. Предизвиква ви.

Амая се замисли. Наистина имаше явна провокация. Прехвърли наум поредицата от събития, довели я дотук. Имитатор, изникнал по време на разследването по случая „Басахаун“. Адресираната до нея бележка, която Хасон Медина носеше, когато се самоуби. Интересът на Киралте точно тя, а не някой друг да го разпита до такава степен, че да отлага през цялото време, докато тя беше в отпуск по майчинство, момента, в който щеше да признае къде е тялото на Лусия Агире, и да чака дотогава, за да си пререже гърлото. Начинът, по който Падуа я бе въвел в случая... Процес, дирижиран от мрака с една-единствена цел – да привлече вниманието й. А сега и Росарио. Да се доближи до нея, бе най-голямата му дързост. И все пак нещо не се връзваше.

– Трябва да го обмисля – отговори.

– Ще уведомите ли комисаря?

– Не, докато не получим резултатите от анализите. Ако открием съвпадение, ще го информирам и ще започнем официално разследването. Засега настоящият епизод принадлежи към сферата на поверителното: психично болна пациентка напада санитар и надрасква нещо безсмислено на стената. Кадрите на заподозрения, с които разполагаме, са доста некачествени, не знам дали ще измъкнем нещо от тях, а това, че се е промъкнал тук, говори само за равнището на безопасност в клиниката.

– Ами съдията?

– Съдията... – Мразеше дори самата мисъл, че ще трябва да му каже, но знаеше, че няма избор; в крайна сметка той подписваше заповедите. – Ще почакаме до утре, докато влезе в сила заповедта за мострите.

Йонан усети умората в гласа й.

– Къде се намира тази клиника, шефке? Искате ли да дойда да ви взема?

– Благодаря, Йонан, няма нужда. Дойдох с колата си и вече приключих. Ще се видим утре в участъка.

Тя се огледа още веднъж на път към вратата и отвратителният товар на отсъстващо присъствие на майка й отново я налегна. На прага я стресна скръбната фигура на доктор Франц, който се бе изправил там и я чакаше.

Лицето му беше пепелявосиво, в тон с елегантния му костюм, а разкривената вратовръзка и смачканата около врата риза подчертаваха още по-повече отчаянието му. Гласът му обаче отново звучеше спокойно, с тихия и критичен тон на човек, който разсъждава.

– И на вас не ви се връзва, нали?

Амая го погледна в очакване да продължи: езикът на тялото му подсказваше, че иска да й каже нещо.

– Върти ми се в главата от мига, в който се случи, или по-точно от мига, в който разбрах при какви обстоятелства се е случило. Вниманието безспорно е насочено главно към нападението на санитаря, а оттам към факта, че е имала оръжие и че някой е успял да се представи за роднина с цел да й го даде. Но има нещо по-важно, по-съществено, което дълбоко ме смущава: това, че в продължение на седмици не си е пила лекарствата.

Амая го гледаше и не смееше да помръдне, стоеше права, с белия костюм, който дъхтеше на страх и който искаше повече от всичко на света да свали от себе си.

– Майка ви е с диагноза шизофрения от години. И наистина пристъпите на необуздан гняв и натрапчивият и нездрав интерес, проявяван към вас в моменти на буйство, ясно са насочвали към тази диагноза, с която всички, които сме я лекували и тук, и в болницата, където се е разиграл първият епизод на агресия срещу онази медицинска сестра, а преди това и нейният личен лекар, всички сме били съгласни. Шизофрения, съпътствана от алцхаймер или старческа деменция. При такива сложни пациенти, с толкова резки промени в състоянието е трудно да се установи границата, където едната болест свършва и започват симптомите на другата... А сега и днешната случка...От медицинска гледна точка тя не би била от особено значение, защото този вид болни стават много буйни, когато не взимат лекарства. Това, което не ми дава мира, е как е могла да изглежда спокойна без хапчетата, защото един агресивен шизофреник не може да имитира нормално състояние дори при най-желязна дисциплина. Как е могла да покаже равновесието, постигано с опиати?

Амая наблюдаваше лицето му, на което се смесваха неподправеното удивление и сянката на съмнението.

– Видях плика с лекарства, който изнесоха: там имаше хапчета за около четири месеца. Някои липсваха: срещу мускулни спазми, транквиланти, сънотворни и основно лекарствата за другите болести, от които страда, не е взимала само предписаните за психическото й заболяване.

– Може би, както предположи инспектор Айеги, точно това, че не ги е вземала, обяснява нападението – каза Амая.

Той я погледна учудено и горчиво се разсмя.