813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Гурел развърза пакета и откри панталон и сако от черен вълнен плат, по всяка вероятност сгънат набързо, това си личеше по гънките на дрехите. В него беше завита тоалетна кърпа, цялата изцапана с кръв. Тя беше потапяна във вода, несъмнено, за да се заличат отпечатъците от ръцете, които са се бърсали с нея. В кърпата — стоманен стилет с инкрустирана със злато дръжка, целият червен от кръв, от кръвта на трима убити за няколко часа мъже, от невидимата ръка, сред тълпата от 300 души, която се разхождаше в широкия хол. Едуард — прислужникът, позна веднага стилета, който принадлежеше на г-н Кеселбах. Предишната вечер, преди нападението на Люпен, Едуард го беше видял на масата.

— Господин директоре — каза началникът на Сигурността, — отменям заповедта. Гурел ще каже да освободят вратите.

— Значи мислите, че въпросният Люпен е могъл да излезе? — запита г-н Формери.

— Не. Авторът на тройното убийство, което току-що установихме, е в хотела, в една от стаите или по-скоро е сред пътниците в хола или в салоните. За мен той живее в хотела.

— Невъзможно! А освен това къде ли е могъл да се преоблече? И с какви ли дрехи е сега?

— Не знам, но твърдя, че е така.

— И Вие освобождавате пътя? Но той ще си отиде напълно спокойно с ръце в джобовете.

— Пътникът, който си отиде така, без да си вземе багажа, и не се върне, ще бъде виновникът. Господин директор, благоволете да ме придружите в канцеларията. Искам да проуча отблизо списъка на Вашите клиенти.

В канцеларията г-н Льонорман намери няколко писма, адресирани до г-н Кеселбах. Той ги предаде на следователя.

Имаше и колетна пратка, която току-що беше донесена от парижката пощенска колетна служба. Тъй като хартията, с която бе обвита, се беше накъсала, г-н Льонорман можа да види абаносова касетка, върху която беше гравирано името на Рудолф Кеселбах.

Той я отвори. Освен останките от огледало, чието място все още личеше от вътрешната страна на капака, касетката съдържаше и визитната картичка на Арсен Люпен.

Но една подробност, изглежда, порази началника на Сигурността. Отвън, на дъното на кутията, имаше ети-кетче, оградено в синьо, подобно на онова, което прибра в стаята на четвъртия етаж, където беше намерена табакерата, и на този етикет цифрата 813.

ЛЬОНОРМАН ЗАПОЧВА СВОИТЕ ОПЕРАЦИИ

I

— Огюст, въведете г-н Льонорман.

Прислужникът излезе и няколко секунди по-късно въведе началника на Сигурността.

В обширния кабинет на министерството на площад „Бово“ имаше трима души: прочутият Валанглей, лидер на Радикалната партия вече 30 години, понастоящем председател на Съвета и министър на вътрешните работи, г-н Тетар, генералният прокурор и префектът на полицията — Делом.

Префектът на полицията и генералният прокурор не станаха от столовете, на които бяха седели по време на дългия, току-що завършил разговор с председателя на Съвета, но той стана и като стисна ръка на началника на Сигурността, му каза най-сърдечно:

— Не се съмнявам, скъпи ми Льонорман, че знаете защо Ви помолих да дойдете?

— За случая Кеселбах ли?

— Да.

Случаят Кеселбах! Няма човек, който да не си спомня не само за трагичния случай Кеселбах, чието сложно кълбо се заех да размотая, но и за най-малките перипетии от драмата, която завладя всички нас две години преди войната. Няма човек също, който да не си спомня големите вълнения, които той предизвика във Франция и в чужбина. Ала има нещо, което потресе обществото повече от тройното убийство, извършено при загадъчни обстоятелства, повече от отвратителната жестокост на тази касапница, повече от всичко, и то е повторното появяване, може да се каже дори възкръсване на Арсен Люпен.

От четири години насам никой не беше чувал да се говори за него, след невероятното му, потресаващо приключение в Кухата игла1, от деня, когато пред очите на Шерлок Холмс и Изидор Ботреле той беше потънал в мрака, отнасяйки на гръб трупа на своята любима, последван от старата си дойка Виктоар.

От този ден нататък го мислеха за умрял. Такава беше версията на полицията, която, като не намери никаква следа от своя противник, чисто и просто го погреба.

Все пак някои предполагаха, че се е спасил, приписваха му мирно съществуване на добър буржоа, който се занимава със своята градина, заобиколен от жена си и децата си, а други претендираха, че, превит под бремето на мъката и уморен от суетата на този свят, се е затворил в някой манастир на трапистите2.

А ето че се появи отново! Ето че отново подемаше своята безмилостна борба против обществото! Арсен Люпен ставаше пак старият Арсен Люпен, фантазьорът, недосегаемият, объркващият, смелият, генералът Арсен Люпен.

Но този път прокънтя и вик от ужас. Арсен Люпен беше убил! А диващината, жестокостта, безмилостният цинизъм на престъплението бяха такива, че легендата за симпатичния герой, за сантименталния рицар авантюрист отстъпи място на новия образ на безчовечно, кръвожадно и жестоко чудовище. И ако преди тълпата се беше възхищавала на непринудената грациозност и забавното му добро настроение, то сега двойно по-силно се изплаши и го възненавидя.