813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— По дяволите! — извика Валанглей… — Ах, какъв бандит!

Той звънна, изтича, опита се да извика през прозореца. Г-н Льонорман му каза преспокойно:

— Не се вълнувайте, господин председател…

— Но тази каналия Огюст…

— Една секунда, моля Ви… бях предвидил тази развръзка… Дори разчитах на нея… няма по-добро признание.

Покорен от неговото хладнокръвие, Валанглей се върна на мястото си. След миг влезе Гурел, държейки за яката г-н Дайлерон, Огюст Максимилиан-Филип, наречен Жером, началник на разсилните на Председателството на Съвета.

— Гурел, доведи — каза г-н Льонорман, както се казва: „Донеси!“ на добро ловно куче, което се връща с дивеча в устата… — Остави ли се да го хванеш?

— Малко хапеше, но стисках здраво — отговори старшината, показвайки огромната си жилеста лапа.

— Добре, Гурел. Сега заведи този хубавец в затвора за временно задържане с един фиакьр. Не се сбогувайте, господин Жером.

Валанглей силно се забавляваше. Той потриваше ръце и се смееше. Мисълта, че началникът на разсилните беше един от съучастниците на Люпен, му се струваше най-очарователното и най-иронично негово приключение.

— Браво, скъпи ми Льонорман, всичко това е възхитително, но как но дяволите сте действали?

— О, по най-простия начин. Аз знаех, че г-н Кеселбах се е обърнал към агенция „Барбарьо“ и че Люпен се е явил при него, така да се каже, от името на тази агенция. Потърсих в тази посока и открих, че допуснатата недис-кретност в ущърб на г-н Кеселбах и на Барбарьо е била в полза само на някой си Жером, приятел на служител от агенцията. Ако не ми бяхте заповядали да ускоря нещата, аз следях разсилния и щях да стигна до Марко, и след това и до Люпен.

— Ще стигнете и до него. И ние ще присъстваме на най-увлекателното представление в света, борбата между Люпен и Вас. Обзалагам се за Вас.

На другия ден сутринта вестниците публикуваха следното писмо: