813 — Двойният живот на Арсен Люпен

„Отворено писмо до г-н Льонорман, началник на Сигурността.

Приемете моите поздравления, скъпи господине и приятелю, за арестуването на разсилния Жером. Това е добра работа, добре свършена и достойна за Вас.

Поздравявам Ви също за изобретателния начин, по който доказахте на председателя на Съвета, че аз не съм убиецът на г-н Кеселбах. Вашето доказателство беше ясно, логично, неопровержимо и нещо повече-вярно. Както знаете, аз не убивам. Благодаря Ви, че установихте това и при този случай. Уважението на моите съвременници и Вашето, скъпи господине и приятелю, са ми изключително нужни.

В замяна на това, позволете ми да Ви помагам при преследването на чудовищния убиец и да Ви «дам едно рамо» в случая Кеселбах. Много интересен случай. Можете да ми вярвате, той е толкова интересен и достоен за моето внимание, че напускам уединението си, в което живях четири години между книги и доброто ми куче Шерлок, призовавам всичките си другари и отново се хвърлям в мелето.

Какви неочаквани обрати има в живота! Ето че ставам Ваш сътрудник. Бъдете сигурен, скъпи господине и приятелю, че се поздравявам за това и оценявам по достойнство милостта на съдбата.“

Подпис: Арсен Люпен

Post-scriptum „Още две думи, които несъмнено ще одобрите. Тъй като е неподходящо за джентълмен, който е имал славната привилегия да се бори под моето знаме да гние върху влажната слама на Вашите затвори, аз мисля, че е лоялно да Ви предупредя, че след 5 седмици, в петък, на 31 май, ще освободя г-н Жером, повишен от мен в степен началник на разсилните на Председателството на Съвета. Не забравяйте датата: петък — 31 май — А.Л.“

ПРИНЦ СЕРНИН СЕ ХВАЩА ЗА РАБОТА

I

Партерен етаж на ъгъла на булевард „Осман“ и улица „Курсел“… Тук живее принц Сернин, един от най-блестящите членове на руската колония в Париж, чието име се появява непрекъснато в рубриките „Пътувания и курорти“ на вестниците.

Часът е единадесет сутринта. Принцът влиза в работния си кабинет. Той е мъж на около 35–38 години, в кестенявите му коси се преплитат няколко сребърни нишки. Той има здрав тен, големи мустаци и много ниско подстригани бакенбарди, едва очертани върху свежата кожа на бузите.

Изискано облечен със сив втален редингот и жилетка от тънко бяло ленено платно.

— Хайде! — каза той полугласно — мисля, че денят ще бъде тежък.

Отвори вратата, която водеше към голяма стая, където чакаха няколко души, и каза:

— Тук ли е Варние? Влез, Варние.

Мъж с походка на дребен буржоа, набит, солиден, стоящ здраво на краката си, се отзова на повикването. Принцът затвори вратата след него.

— Е добре, докъде стигна, Варние?

— Всичко е готово за тази вечер, шефе.

— Отлично. Разкажи с няколко думи.

— Ето. След убийството на нейния мъж г-жа Кеселбах повярва на проспекта, който й изпратихте, и избра за подслон дамския пансион, разположен на улица „Гарш“. Тя живее в дъното на градината, в павилиона на Императрицата, последната от четирите сгради, давана под наем от дирекцията на дами, които желаят да живеят напълно отделно от другите пансионерки.

— С какви прислужници?

— Нейната компаньонка, Гертруд, с която пристигна няколко часа след престъплението, и сестрата на Гертруд, Сюзан, която повика от Монте Карло, за да й служи като камериерка. Двете сестри са й много предани.

— А Едуард, камериерът?

— Не го задържа и той се върна в своя край.

— Среща ли се с някого?