813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Те излизаха от водата, от проклетата вода, която почти ги беше погълнала, и сладостното усещане, че са се измъкнали, ги екзалтираше.

— Спри! — прошепна г-н Льонорман.

Главата му се беше блъснала в нещо. Протегна ръце към препятствието, което се отмести веднага. Беше капак и след като го отвори, стигнаха до мазе, където през един отдушник се процеждаше светлината на лунната нощ.

Той отмести капака и изкачи последните стъпала.

Върху него падна було. Нечии ръце го сграбчиха. Усети, че го увиват в одеяло, в нещо като чувал, а после го завързаха въжета.

— Другият — каза нечий глас.

Изглежда повториха операцията с Гурел и същият глас каза:

— Ако гъкнат, убий ги веднага. Носиш ли си камата?

— Да!

— На път! Вие двамата вземете този… Вие двамата — онзи… Без светлина и без да вдигате шум… ще стане опасно! От сутринта претърсват съседната градина… те са десет или петнадесет. Върни се в сградата, Гертруд, и при най-малкото нещо ми телефонирай в Париж.

Г-н Льонорман имаше впечатлението, че го носят, после, че излизат навън.

— Приближи колата — каза гласът.

Г-н Льонорман чу шум от кола и кон. Положиха го на пода, качиха и Гурел. Конят потегли в тръс.

Пътуването продължи около половин час.

— Спри! — заповяда гласът. — Свалете ги. Каруцарю, обърни колата така, че задната й част да се опре в парапета на моста… Добре… Има ли кораби по Сена? Тогава да не губим време. А завързахте ли им краката?

— Да с павета.

— В такъв случай хайде! Препоръчай душата си на бога, господин Льонорман и се моли за мен. Аз съм Парбъри-Рибейра — по-известен под името барон Алтенхайм. Готово ли е? Всичко ли е готово? Добре, приятно пътуване, господин Льонорман!

Г-н Льонорман беше поставен на парапета. Бутнаха го. Почувства, че пада в празното пространство и чу подигравателния глас:

— Приятно пътуване!

Десет секунди по-късно дойде ред на инспектор Гурел.

ПАРБЪРИ-РИБЕЙРА-АЛТЕНХАЙМ

I

Момиченцата си играеха в градината под надзора на г-ца Шарлот, новата сътрудничка на Женевиев. Г-жа Ернемон им раздаде сладкиши, после се върна в стаята, която служеше за гостна и приемна, и се настани пред бюрото, за да подреди книжата и дневниците.

Внезапно изпита усещане за чуждо присъствие в стаята. Тя се обърна разтревожена.

— Ти! — възкликна тя… — Откъде идваш? Откъде?

— Ш-ъ-т! — каза принц Сернин. — Слушай и да не губим минутка. Къде е Женевиев?

— На посещение при г-жа Кеселбах.

— Кога ще си дойде?

— След един час.

— Тогава ще въведа братя Дудвил. Имам среща с тях. Как е Женевиев?

— Много добре.

— Колко пъти се е срещала с Пиер Льодюк от моето заминаване преди десет дни?

— Три пъти и трябва да се срещне с него днес у г-жа Кеселбах, на която го представих съгласно заповедите ти. Само че ще ти кажа, този Пиер Льодюк не ми допада много. Женевиев трябва да намери някое добро момче от нейната класа. Например учител.

— Ти си луда! Женевиев да се ожени за даскал!

— Ах, ако мислеше преди всичко за щастието на Женевиев…

— И таз добра, Виктоар! Дразниш ме с всичките си брътвежи. Имам ли време за чувства? Аз играя партия шах и местя фигурките, без да ме е грижа какво мислят те. Едва когато спечеля партията, ще се позаинтересувам дали офицерът Пиер Льодюк и кралицата Женевиев имат сърца.

Тя го прекъсна.

— Чу ли? Подсвиркване…

— Това са двамата Дудвил. Иди да ги доведеш и ни остави сами.

Двамата братя влязоха и той ги разпита с обичайната си прецизност:

— Знам всичко, което вестниците писаха за изчезването на Льонорман и Гурел. Знаете ли нещо повече?

— Не. Заместник-началникът, г-н Вебер, пое случая в свои ръце. Вече осем дни претърсваме градината на пансиона и не можем да си обясним как са могли да изчезнат… Подобно нещо не се е виждало… да изчезне началникът на Сигурността, и то безследно!

— А двете прислужнички?

— Гертруд замина. Сега я търсят.

— А сестра й Сюзан?

— Г-н Вебер и г-н Формери я разпитаха. Няма нищо против нея.

— Това ли е всичко, което имате да ми казвате?

— А, не, има и други неща, които не съобщиха вестниците.

Тогава те разказаха за събитията, станали през последните два дни с г-н Льонорман, за нощното посещение на двамата бандити във вилата на Пиер Льодюк, после за опита на Рибейра на другия ден да отвлече Женевиев, и преследването през гората на Сен-Кукуфа, после за пристигането на стария Щайнвег, за разпита му в Сигурността пред г-жа Кеселбах, и за бягството му от Палатата.

— Някой друг освен Вас знае ли тези подробности?

— Диьози знае за инцидента с Щайнвег, защото той ни го разказа.

— Продължават ли да Ви имат доверие в префектурата?

— До такава степен, че ни използват открито. Г-н Вебер се кълне само в нас.

— Значи — каза принцът — не всичко е загубено. Щом г-н Льонорман е допуснал известно неблагоразумие, което му е струвало живота, както предполагам, все пак е свършил добра работа и остава само да се продължи. Врагът има преднина, но ще го настигнем.

— Много трудно, господарю.

— Защо? Става въпрос чисто и просто да намерим стария Щайнвег, защото той държи ключа на загадката.

— Да, но къде ли е скрил Рибейра стария Щайнвег?

— При себе си, по дяволите!