813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Как?

— Хайде, малкият ми, твоето предложение е детинщина. След като Щайнвег е в ръцете ти, а ти желаеш да се сдружиш с мен, значи не си успял да го накараш да проговори. В противен случай щеше да минеш и без моите усилия.

— В такъв случай?

— Аз отказвам!

Двамата мъже се изправиха неумолими и жестоки.

— Отказвам — произнесе Сернин. — Люпен няма нужда от никого, за да действа. Аз съм от тези, които вървят сами. Ако си равен на мен, както претендираш, никога нямаше да си помислиш за съдружие. Когато човек има величината на шеф, той командва. Обединяването означава да се подчиняваме. Аз не се подчинявам!

— Отказваш ли? Ти ми отказваш? — повтори Алтенхайм, пребледнял от обидата.

— Всичко, което мога да направя за теб, малкия, е да ти предложа място в моята банда. Прост войник като начало. Под моите заповеди ще видиш как един генерал печели битка… и как прибира в джоба си плячката само и единствено за себе си. Схвана ли?

Алтенхайм скърцаше със зъби извън кожата си. Но предъвка:

— Грешиш, Люпен… грешиш… Аз също нямам нужда от никого и този случай не ме затруднява повече от многото други, които изведох до сполука… Това, което казах, целеше да стигнем по-бързо до целта и без да си пречим.

— Ти не ми пречиш — каза Люпен пренебрежително.

— И таз добра! Ако не се съюзим, само единият ще успее.

— Това ми е достатъчно.

— И ще го постигне само през трупа на другия. Готов ли си за такъв дуел, Люпен? Дуел на смърт, разбираш ли? Пробождане с кама, ти ненавиждаш това средство, но ако го получиш в гърлото, Люпен?

— Аха! В крайна сметка ето какво ми предлагаш.

— Не, аз не обичам много кръвта… Погледни юмруците ми… аз удрям и човекът пада… имам хубав удар… Но другият убива… спомни си… малката раничка на гърлото… Люпен, пази се от него… Той е ужасен и неумолим… Нищо не го спира…

Баронът произнесе тези думи тихо и с такова вълнение, че Сернин потръпна при ужасния спомен за непознатия.

— Бароне — процеди той, — човек би казал, че се страхуваш от твоя съучастник.

— Страхувам се за другите, за тези, които се изпречват на пътя ми, за теб Люпен. Приеми или си загубен. Ако трябва, аз самият ще действам. Целта е много близо… докосвам я… Върви си Люпен!

Силата му беше могъща. Беше толкова брутален, че можеше да удари врага си веднага. Сернин повдигна рамене.

— Господи, колко съм гладен — каза той, като се прозя. — Колко късно обядвате у Вас.

Вратата се отвори.

— Масата е сложена — съобщи метр д’отелът.

— А ето една добра дума!

На прага на вратата Алтенхайм го сграбчи за ръка и без да се тревожи за присъствието на прислужника, каза:

— Един добър съвет… приеми. Моментът е важен… Така е по-добре, заклевам ти се, така е по-добре… приеми…

— Черен хайвер! — възкликна Сернин… — Ах, това е много мило… Спомнил си си, че посрещаш руски принц.

Те седнаха един срещу друг и зайчарят на барона-едро животно с дълъг сребрист косъм, се настани между тях.

— Представям Ви Сириус, моят най-верен приятел.

— Сънародник — каза Сернин. — Никога няма да забравя зайчаря, който царят искаше да ми подари, когато имах честта да му снася живота.

— Ах, Вие сте имали честта… терористичен заговор, без съмнение?

— Да, заговор, организиран от мен. Представете си, кучето, което се казваше Севастопол…

Обядът продължи весело, Алтенхайм си беше възвърнал доброто настроение, а двамата мъже бяха много остроумни и любезни. Сернин разказваше анекдоти, на които баронът отвръщаше с други. Това бяха разкази за лов, спорт, пътешествия, в които се споменаваха непрекъснато най-стари европейски фамилии, на испански благородници, на английски лордове, на унгарски магиари, на австрийски архиепископи.

— Ах! — каза Сернин. — Какъв хубав занаят си имаме! Той ни среща с всичко прекрасно на земята. Дръж, Сириус, малко пилешко, гарнирано с трюфели.

Кучето не го изпускаше от очи и ловеше с уста всичко, което Сернин му подхвърляше.

— Чаша „Шамбертен“, принце?

— На драго сърце, бароне.

— Препоръчвам Ви го, то е от избата на крал Леополд.

— Подарък ли?

— Да, подарък, който си направих сам.

— Прелестно е… Какъв букет!… Този пастет е истинска находка. Моите поздравления, бароне, Вашият готвач е първокласен.

— Готвачът е готвачка, принце. Аз я отмъкнах срещу злато от Левро, социалистическия депутат. Хайде, опитайте от този меланж от топло и студено със сладолед и какао. Обърнете внимание на сладките, които го придружават. Гениално измислени сладки!

— Във всеки случай формата им е очарователна — каза Сернин, който си вземаше от сладките. — Ако видът съответства на съдържанието. Дръж, Сириус, ти сигурно ги обожаваш. Локюст не би постъпил по-добре.

Люпен бързо взе един сладкиш и го даде на кучето. То го лапна наведнъж, остана две-три секунди неподвижно, като оглупяло, после се завъртя около себе си и падна, сякаш поразено от гръм.

Сернин се отдръпна назад, за да не го хване някой прислужник, и каза през смях:

— Виж, бароне, когато искаш да отровиш някой приятел, опитай се гласът ти да звучи спокойно и ръцете ти да не треперят… В противен случай пораждаш недоверие… А пък аз си мислех, че убийците те отвращават?