Ангел с часовников механизъм

— Ти може и да мислиш така. Други обаче не виждат никаква

разлика между болестта му и пристрастяването към наркотици. Презират

го за това, че е слаб. Сякаш би могъл да се справи, ако има нужната воля —

Уил звучеше изненадващо огорчено. — Някои са му го казвали в лицето.

Не исках и ти да му го кажеш.

— Никога не бих му казала такова нещо!

— А аз откъде бих могъл да зная какво би му казала? — попита Уил.

— Та аз не те познавам, Теса. Не повече, отколкото ти мен.

— Ти и не искаш някой да те познава — сопна му се тя. — Няма и да

опитвам. Но не си въобразявай, че Джем е като теб. Може би той

предпочита хората да знаят истината за него.

— Не си мисли — очите на Уил потъмняха, — че познаваш Джем по-

добре от мен.

— Ако толкова те е грижа за него, защо не правиш нищо, за да му

помогнеш? Защо не търсиш лек?

— Нима мислиш, че не съм опитвал? Нима мислиш, че Шарлот не е

търсила, че Хенри не е търсил, че не сме наемали магьосници, че не сме

плащали на информатори, че не сме молели за помощ? Нима смяташ, че

смъртта на Джем е нещо, което сме приели, без дори да се опитаме да я

предотвратим?

— Джем ми каза, че ви е помолил да спрете да търсите — отвърна

Теса, спокойна пред гнева му. — И вие сте го послушали. Така ли е?

— Казал ти го е значи.

— Така ли е?

— Няма нищо, което можем да направим, Теса. Лек няма.

— Няма как да знаеш това. Можете да търсите, без да му казвате.

Може да се появи лек. Дори най-малкият шанс...

Уил повдигна вежди. Светлините в коридора правеха сенките под

очите му по-тъмни, подчертаваха скулите му.

— Значи мислиш, че трябва да пренебрегнем волята му?

— Мисля, че трябва да направите каквото можете, дори това да

означава да го излъжете. Не зная как приемате смъртта му.

— А аз мисля, че не знаеш, че понякога изборът е между това да

приемеш неизбежното или да полудееш.

Зад тях в коридора някой учтиво се изкашля.

— Какво става тук? — попита познат глас.

Теса и Уил бяха така погълнати от разговора си, че не бяха чули

Джем да приближава. Уил подскочи гузно, преди да се обърне към

приятеля си, който наблюдаваше и двамата с учтив интерес. Джем бе

облечен добре, но изглеждаше сякаш току-що се е събудил след прекарана

треска. Косата му бе разрошена, а бузите му горяха.

Уил изглеждаше изненадан и не съвсем доволен от това, че го вижда.

— Защо си станал от леглото?

— Срещнах Шарлот в коридора. Каза ми, че се събираме в гостната,

за да си поговорим с брата на Теса — гласът на Джем бе спокоен. От

изражението му бе невъзможно да се разбере каква част от разговора на

Теса и Уил бе дочул. — Чувствам се достатъчно добре, най-малкото, за да

слушам.

— O, чудесно, всички вече сте тук — появи се и Шарлот, забързана по

коридора. Зад нея вървеше Хенри, а от двете й страни — Джесамин и Софи.

Джеси се бе облякла в една от най-хубавите си рокли, в тъмносин муселин,

забеляза Теса. Освен това носеше сгънато одеяло, а Софи — поднос с чай и

сандвичи.

— Тези за Нат ли са? — попита Теса изненадана. — Чаят, одеялото...

Софи кимна.

— Госпожа Брануел прецени, че сигурно ще е гладен...

— И че ще му е студено. Снощи трепереше силно — намеси се

нетърпеливо Джесамин. — Нали може да му занесем тези неща?

Шарлот погледна към Теса за одобрение, с което я обезоръжи

напълно. Шарлот щеше да е мила с Нат. Просто си бе такава.

— Да. Той ви очаква.

— Благодаря ти, Теса — каза меко Шарлот, отвори вратата на

гостната и влезе заедно с останалите. Когато Теса понечи да ги последва,

почувства нечия ръка върху рамото си, толкова леко, че едва я усети.

Джем.

— Почакай само за минутка.

Тя се обърна към него. През отворената врата чуваше гласове —

приятния баритон на Хенри, нервния фалцет на Джесамин, докато

изговаряше името на Нат.

— Какво има?

Той се поколеба. Ръката му върху нейната бе хладна. Пръстите му

бяха като тънки стъклени тръбички върху кожата й. Зачуди се дали

бузите му, които бяха червени от треската, са по-топли.

— Но сестра ми... — чу се гласът на Нат от стаята. Звучеше нервно. —

Тя няма ли да дойде? Къде е?

— Няма значение — с успокоителна усмивка Джем отпусна ръката

си. Теса се замисли, но после се обърна и влезе в гостната, следвана от

него.

Софи бе коленичила до камината и подклаждаше огъня. Нат си

седеше в креслото, а Джесамин го бе завила. Самата тя направо сияеше,

седнала до него на една табуретка. Хенри и Шарлот се бяха разположили

на кушетката срещу Нат, като Шарлот видимо изгаряше от любопитство.

Уил, както обикновено, се бе облегнал на най-близката стена, като

успяваше да изглежда ядосан и развеселен.

Джем застана до Уил, а Теса съсредоточи вниманието си върху брат

си. Той се бе поуспокоил, когато я бе видял да се връща в стаята, ала

продължаваше да изглежда нещастен, като подръпваше одеялото на

Джесамин. Теса мина през стаята и седна на дивана до краката му, като

едва се сдържа да не го разроши или потупа по рамото. Усещаше

погледите на всички върху себе си. И муха да бръмнеше, щеше да се чуе.

— Нат — каза меко тя, — предполагам всички вече са се

представили.

Нат, който все още подръпваше завивката, кимна.

— Господин Грей — каза Шарлот, — ние вече разговаряхме с