Ангел с часовников механизъм

развеселен от това и приличаше на дявол, докато почистваше невидими

прашинки от дантелените си маншети, хилейки се насреща ми, разкрил

острите си зъби. Попита ме какво бих дал, за да се отърва от дълговете си.

Отговорих му: „Всичко". А той каза: „Какво ще кажеш тогава за сестра ти?"

Теса усети как косъмчетата на ръцете й настръхват и й стана

неудобно от това, че всички я гледат.

— Какво... ти каза той за мен?

— Бях напълно изненадан — рече Нат. — Не помня да бях разказвал

за теб пред него, ала толкова често се бях напивал с магическите питиета в

клуба и тогава говорехме така свободно...

Чашката в ръката му изтрака в чинийката си. Той ги остави на

масата.

— Попитах го какво би искал от сестра ми. Той ми рече, че имал

причини да вярва, че едно от децата на мама е... специално. Бил сметнал,

че това може да съм аз, но след като ме наблюдавал, установил, че

единственото необичайно нещо в мен е глупостта ми.

Гласът на Нат бе пълен с горчивина.

— „Ала сестра ти вече е друго нещо", рече ми той. „Тя има силите,

които ти не притежаваш. Нямам намерение да я наранявам. Тя е

прекалено важна". Аз запелтечих и поисках повече информация, ала той бе

непреклонен. Каза ми, че или ще му предам Теса, или ще умра. Дори ми

каза какво трябва да направя.

Теса бавно си пое въздух.

— Де Куинси ти е казал да напишеш онова писмо и да ми изпратиш

билета за „Мейн". Да ме доведеш при него.

Очите на Нат я умоляваха да разбере.

— Той ми се закле, че няма да те нарани. Каза ми, че само иска да те

обучи да използваш силите си. Че ще ти отдаде полагаемите почести, че

ще си по-богата, отколкото можеш да си представиш...

— Ехее, еми то значи нямало проблем — прекъсна го Уил. — На тоя

свят няма нищо по-важно от парите — очите му блестяха възмутено. Джем

изглеждаше не по-малко отвратен.

— Вината не е на Нат! — сопна се Джесамин. — Не го ли чухте? Де

Куинси е щял да го убие. Той е знаел кой е Нат и къде живее. Все някога

така или иначе е щял да намери Теса. Нат е щял да умре напразно.

— Това ли е твоят урок по етика, Джес? — попита Уил. —

Предполагам, няма нищо общо с това, че точиш лиги по брата на Теса

откакто е тук. Вярно, в твоя случай всеки мундан бил свършил работа,

независимо колко е безполезен...

Джесамин извика възмутено и се изправи на крака. Шарлот също

скочи, опитвайки се да ги накара да млъкнат. Теса обаче не ги слушаше.

Тя гледаше към Нат.

От доста време се досещаше, че брат й е слабохарактерен, че това,

което леля й наричаше невинност, всъщност представлява детинска

разглезеност. Като първороден син и красавец Нат винаги е бил принца на

своето миниатюрно кралство. Осъзнаваше, че макар ролята на закрилник

да е на големия брат, всъщност двете с леля й бяха тези, които го бяха

защитавали.

Но той бе неин брат и тя го обичаше. И сега трябваше да го защити.

Както винаги.

— Джесамин е права — каза тя, като повиши глас, за да ги надвика.

— Нямаше да има никакъв смисъл, ако беше отказал на де Куинси, а и

полза от това да спорим, сега също няма. Трябва да узнаем какви са

плановете му. Ти знаеш ли нещо, Нат? Каза ли ти какво иска от мен?

Нат поклати глава.

— Щом се съгласих да те извикам, той ме затвори в къщата си. Каза

ми да напиша писмо на Мортмейн, че напускам. Горкият човек сигурно е

много обиден, че ми предложи работа, а аз се изплюх в лицето му. Де

Куинси не ме изпускаше от очи, Теси. Той смяташе да ме държи в плен,

докато се добере до теб. Даде на Сестрите на мрака моя пръстен, за да си

сигурна, че аз завися от тяхната милост. Отново и отново ми обещаваше,

че няма да те нарани, че просто иска Сестрите да те обучат да ползваш

силата си. Те му докладваха какво става всеки ден, затова знаех, че си

жива. И понеже вече бях в дома му, започнах да наблюдавам как работи

клуб „Пандемониум". Видях, че това е стройна организация със своя

йерархия. Най-долу, събиращи огризките, са хора като Мортмейн. Де

Куинси и висшестоящите ги държат около себе си заради парите им. И за

да ги изкушават да се върнат отново, от време на време им показват по

някоя магия. Над тях са създания като Сестрите на мрака и други като тях.

Те имат много повече сила и отговорности в клуба и са все

свръхестествени същества, хора не се допускат. А на върха е де Куинси.

Останалите го наричат Магистър. Често си организират срещи, на които

нисшестоящите, хората, не са поканени. Именно на една такава за пръв

път чух за ловците на сенки. Де Куинси ги презира — каза Нат, обръщайки

се към Хенри и Шарлот, — той им има зъб. Постоянно говори колко по-

хубаво ще бъде, когато ловците бъдат унищожени и долноземците

останат свободни да живеят и търгуват в мир...

— Какви глупости! — Хенри изглеждаше искрено обиден. — Не знам

какъв мир очаква той без ловците.

— Той каза, че преди не е имало начин да бъдат победени, понеже

оръжията им са по-съвършени. Той каза, че според легендата Бог създал

нефилимите като такива воини, които никое живо същество да не може да

унищожи. И очевидно де Куинси си е рекъл: „Ами същество, което не е

живо?"

— Автоматоните — каза Шарлот, — неговата армия от машини.

Нат изглеждаше озадачен.

— Нима сте ги виждали?