Ангел с часовников механизъм

господин Мортмейн. Той ни разказа много за вас. За това колко сте

привързан към света на сенките. А и към хазарта.

— Шарлот! — възрази Теса.

Ала Нат пророни.

— Всичко това е вярно, Теси.

— Никой не обвинява брат ти за станалото, Теса — Шарлот звучеше

много нежно, когато отново заговори на Нат. — Мортмейн твърди, че вече

сте знаели за неговото участие в окултни ритуали, когато сте дошли в

Лондон. Откъде разбрахте, че той е член на клуб „Пандемониум"?

Нат се поколеба.

— Господин Грей, просто трябва да разберем какво ви се е случило.

Интересът на де Куинси към вас... Вижте, знаем, че не се чувствате много

добре и нямаме желание да ви разпитваме като затворник. И все пак, ако

можете да ни предоставите дори малко информация, тя ще бъде

изключително важна за нас...

— Шивашките пособия на леля Хариет — каза тихо Нат.

Теса премигна.

— Моля?

Нат продължи, все така тихо.

— Нашата леля Хариет държеше старата кутия за бижута на мама

върху нощната масичка до леглото. Каза, че вътре били шивашките й

пособия, но аз...

Нат си пое дълбоко дъх и погледна към Теса.

— Бях загазил. Залагах прибързано, изгубих пари, задлъжнях. Не

исках ти или леля да узнаете. Спомних си, че мама имаше златна гривна,

който носеше, докато бе жива. Помислих, че може да е в тази кутия за

бижута и че леля Хариет е прекалено голям инат, за да я продаде. Знаеш я

каква е... каква беше. Както и да е, не можах да се отърва от тази мисъл.

Знаех, че ако успея да заложа гривната, ще взема достатъчно пари, за да

покрия дълговете си. Затова, когато един ден двете с нея бяхте излезли,

взех кутията и я претърсих. Естествено, гривната не беше вътре. Но

открих второ дъно. В него нямаше нищо ценно, само някакви стари

листове. Щом чух, че се прибирате, ги отнесох в стаята си.

Нат спря. Всички го наблюдаваха. След миг Теса, която не можеше да

удържи напиращите в нея въпроси, попита:

— И?

— Това бяха страници от дневника на мама — рече Нат. — Имаше

няколко липсващи. Ала прочетеното бе достатъчно, за да сглоби странна

история. Тя започва с това, че нашите са живеели в Лондон. Баща ми често

отивал по работа в офисите на Мортмейн на пристанището, а мама

оставала с леля Хариет за компания и се грижела за мен. Току-що съм се

бил родил. Тогава, нощ след нощ, баща ми започнал да се прибира все по-

притеснен. Разказвал за странни случки в завода — машини, които се

повреждали по особен начин, шумове, които ехтели по всяко време. Една

нощ дори пазачът изчезнал. Носели се слухове, че Мортмейн се занимава с

окултизъм.

Нат звучеше, сякаш си спомня събитията, а не ги преразказва.

— Първоначално татко не обърнал внимание на слуховете, но после,

когато говорил с Мортмейн, онзи признал всичко. Представил го за нещо

безобидно, как просто се занимавал с някои заклинания, пентаграми и

такива. Казал, че членува в клуб на име „Пандемониум". Предложил на

баща ми да отиде на някоя от сбирките, като доведе и майка ни.

— Мама? Но той не е могъл да иска това...

— Надали, но отскоро женен и с бебе, татко не искал да разочарова

своя работодател. Съгласил се да отиде с мама.

— Трябвало е да се обади в полицията...

— Богаташ като Мортмейн държи полицията на каишка — прекъсна

я Уил. — Ако баща ти бе отишъл там, са щели да му се изсмеят в лицето.

Натаниъл отметна косата от челото си.

— Мортмейн уредил да ги вземе карета през нощта, когато никой

нямало да гледа. Тя ги отвела до имението му. След този епизод липсват

страници и няма описание какво се е случило през онази нощ. Това било

първото им посещение, ала както разбрах, не и последното. През

следващите месеци посещавали няколко пъти клуб „Пандемониум". Мама

мразела това място, но ходела с баща ми, докато нещо внезапно не се

променило. Нямам представа какво, оставаха още малко страници до края.

Само разбрах, че напуснали Лондон под прикритието на нощта, не казали

никому къде отиват и не оставили адрес, на който да бъдат намерени.

Сякаш изчезнали. Нищо в дневника обаче не обясняваше защо...

Натаниъл прекъсна разказа си заради пристъп на суха кашлица.

Джесамин грабна чая, който Софи бе оставила на страничната масичка и

миг по-късно буташе чашата в ръката на Нат. След това изгледа Теса

надменно, сякаш за да й каже, че е било редно тя първа да се сети.

Нат, който успокои кашлицата си с чая, продължи:

— След като намерих страниците от дневника, се почувствах сякаш

съм се натъкнал на златна мина. Бях чувал за Мортмейн и знаех, че е богат

като Крез, но и малко луд. Писах му, че се казвам Натаниъл Грей, син на

Ричард и Елизабет, че родителите ми са починали, и че в дневника на

майка ми съм открил информация за неговите окултни увлечения.

Намекнах, че бих искал да се срещнем и да обсъдим възможна работа, а

ако той не проявява интерес, бих могъл да се сетя за няколко вестника,

които биха се заинтересували от дневника.

— Находчиво — отбеляза Уил, като изглеждаше почти впечатлен.

Нат се усмихна, а Теса го изгледа свирепо.

— Не бъди толкова доволен от себе си. Когато Уил каже, че нещо е

находчиво, има предвид, че е неморално.

— Не, имам предвид, че е находчиво — каза Уил. — Ако смятам, че е

неморално, ще кажа: „да, така бих постъпил и аз".