Ангел с часовников механизъм

— Искате да се махна — каза Теса, — знам това още откакто се

срещна с Клейва преди погребението. Джем ми каза. Не бих си и

представяла, че ще ме оставите тук след всичко, което се случи, след

всички ужаси, които ви докарах. Нат. Томас, Агата...

— Клейвът не се вълнува от съдбата на Томас и Агата.

— Пиксисът, тогава.

— Да — бавно каза Шарлот, — но Теса, смятам, че си ме разбрала

напълно погрешно. Не дойдох, за да те отпратя, всъщност обратното.

Искам да останеш.

— Да остана? — Думите прозвучаха безсмислено. Шарлот не можеше

да има това предвид. — Но Клейвът... те сигурно са ядосани...

— Ядосани са — каза Шарлот, — на мен и Хенри. Мортмейн ни

изигра. Той ни използва като свои инструменти, а ние го позволихме. Бях

така горда от умния и находчив начин, по който се справих с него. Така и

не помислих, че може би той се е справил с мен. Така и не помислих, че

никой, освен Мортмейн и брат ти, не потвърди, че де Куинси е

Магистърът. Всички останали доказателства бяха плод на обстоятелства,

но се оставих да бъда убедена.

— Те бяха убедителни — побърза Теса да успокои Шарлот, —

печатът върху тялото на Миранда. Създанията на моста.

Шарлот се изсмя горчиво.

— Всичко това бе част от пиесата, която разигра Мортмейн. Знаеш

ли, че колкото и да търсихме, така и не открихме доказателство, че

долноземците управляват клуб „Пандемониум"? Никой от мунданите

нямаше и представа, а след като унищожихме клана на де Куинси,

долноземците нямат никаква вяра в нас.

— Минали са само няколко дни. На Уил му отне шест седмици да

намери Сестрите на мрака. Ако продължите да търсите...

— Нямаме време. Ако това, което Натаниъл е казал на Джем, е истина

и Мортмейн възнамерява да използва демоничните енергии от Пиксиса,

за да съживи механичните си създания, имаме само времето, което ще му е

необходимо, за да отвори кутията — тя въздъхна. — А Клейвът,

естествено, не вярва, че това е възможно. Пиксисът може да бъде отворен

само с руни, а само ловец на сенки може да ги нарисува. Но се

предполагаше, че и само ловец на сенки може да влезе в Института. Оказа

се, че не е така...

— Мортмейн е много умен човек.

— Да — Шарлот сви ръце в скута си, — знаеш ли, че Хенри каза на

Мортмейн как се казва Пиксисът? И какво представлява...

— Не... — утешителните думи на Теса заседнаха в гърлото й.

— Няма и как. Никой не го знае. Освен мен и Хенри. Той иска да кажа

на Клейва, но аз няма да го направя. И без това се отнесоха с него толкова

зле, а аз... — гласът на Шарлот потрепери, но малкото й лице остана

изпълнено с решителност — Клейвът подготвя процес. Моето поведение,

както и това на Хенри, ще бъде разгледано и ще ни бъде гласуван вот на

недоверие. Възможно е да изгубим Института.

Теса бе смаяна.

— Но ти го ръководиш чудесно! Начинът, по който организираш

всичко, по който се справяш...

Очите на Шарлот се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти, Теса. Но истината е, че Бенедикт Лайтууд отдавна

копнее да оглави лично Института, заедно със сина си. Лайтууд са горди

хора и мразят някой друг да им нарежда. Ако консул Уейланд не се бе

застъпил за мен заради баща ми, съм убедена, че Бенедикт щеше да е

ръководител. Всичко, за което съм си мечтала, е да бъда начело на

Института, Теса. Бих сторила всичко, за да го задържа. Само ако можеш да

ми помогнеш...

— Аз? Но какво мога да сторя аз? Не зная нищо за политиката на

ловците.

— Съюзите, които имаме с долноземците, са изключително ценни,

Теса. Една от причината да съм още тук, е моето близко познанство с

магьосници като Магнус Бейн и вампири като Камила Белкор. А твоето

присъствие е безценно. Вече помогна на Анклава веднъж. Това, което би

могла да ни предложиш за в бъдеще, не може да се сравни с нищо. Ако е

известно, че си твърдо на моя страна, това ще ми помогне.

Теса спря дъха си. Видя в ума си Уил, начина, по който бе изглеждал в

Храма. Но за нейна изненада той не бе единственият образ в главата й.

Там бе и Джем, мил, добър, а също и Хенри, който я разсмиваше с

шантавите си дрехи и странни изобретения, и дори Джесамин, с нейната

странна озлобеност и, макар и рядко проявявана, смелост.

— А Законът? — попита тихо тя.

— Няма Закон, според който да не можеш да ни останеш на гости —

каза Шарлот. — Претърсих архивите и не открих нищо, което да ти

попречи да останеш, ако го искаш. И така, Теса, ще останеш ли?

Теса се изкачваше бързо по стълбите към тавана. За пръв път от

много време сърцето й бе свободно. Таванът бе такъв, какъвто го

помнеше. Разположените нависоко малки прозорчета допускаха малко от

лъчите на залеза и мансардата бе потънала в сумрак. На пода имаше

преобърната кофа. Тя я заобиколи по пътя си към тесните стъпала, които

отвеждаха към покрива.

„Често е там, когато е объркан" , бе й казала Шарлот. „А рядко съм

виждала Уил толкова объркан. Загубата на Томас и Агата му се отрази по-

тежко, отколкото предполагах."

Стълбите свършваха с квадратна врата. Теса я отвори, след което се

изкачи на покрива на Института.