Ангел с часовников механизъм

Ами ако след някое от превъплъщенията не съм се върнала в

истинския си вид? Ако това дори не е моето лице?

Мисълта я паникьоса до такава степен, че се уплаши да не припадне.

— Малко сте бледа — каза Софи, докато изучаваше отражението на

Теса с критичен поглед. Не изглеждаше обаче много изненадана от това,

колко тясна е дрехата.

— Можете да се ощипете по бузите, за да им придадете малко цвят.

Така прави госпожица Джесамин.

След като изпълни съвета и благодари на Софи, Теса излезе от стаята

и се озова в дълъг каменен коридор. Шарлот я очакваше. Тя тръгна

незабавно, следвана от леко накуцващата Теса. Черните копринени

обувки, въпреки ниските си токове, не бяха най-доброто за натъртените й

нозе. Отвътре Институтът напомняше на замък — таванът изчезваше в

сумрака, а по стените висяха гоблени. Поне Теса си мислеше, че отвътре

замъците изглеждат така. Гоблените изобразяваха мотиви на звезди,

мечове и руни, идентични с тези, които бе видяла татуирани по Уил и

Шарлот. Имаше и едно постоянно повтарящо се изображение, на ангел,

излизащ от езеро, който държи меч в едната си ръка и бокал в другата.

— Някога тук е имало църква — отговори Шарлот на неизказания

въпрос на Теса, — "Малките Вси Светии"*. Изгоряла по време на големия

пожар в Лондон**. Купихме земята след това и построихме Института

върху руините. За нас е добре да сме на свята земя.

* Известна църква в Лондон, изгоряла по време на големия пожар

заедно с "Големите Вси Светии". За разлика от другата църква обаче,

„Малките Вси Светии" така и не била възстановена. Руините й биват

напълно унищожени по време на бомбардировките, които самолетите на

Третия райх извършват над Лондон по време на Втората световна война.

— Бел. прев.

** Ужасен пожар, опустошил Лондон между 2 и 5 септември 1666

година. — Бел. прев.

— На хората не им ли се е сторило странно, че строите върху

останките на стара църква? — попита Теса, която почти подтичваше, за да

не изостане.

— Те не знаят. Мунданите, както наричаме обикновените хора, не

знаят какво правим — обясни Шарлот. — На тях мястото им изглежда

пусто. А и мунданите не се интересуват от неща, които не ги засягат пряко.

— Тя се обърна към Теса и я въведе през една врата в широка, ярко

осветена стая.

— Стигнахме.

Теса премигна от силната светлина. Стаята бе голяма, достатъчна, за

да побере маса за двайсет души. Огромна газена лампа висеше от тавана и

осветяваше помещението с жълтеникав блясък. Над бюфет, пълен със

скъп на вид китайски порцелан, висеше златисто огледало, отразяващо

стаята по дължина. Малка стъклена ваза, пълна с бели цветя, красеше

центъра на масата. Всичко бе подредено с вкус и изглеждаше съвсем

обикновено. В стаята нямаше нищо, което да подсказва какви хора

обитават къщата.

Макар цялата маса да бе покрита с бяла ленена покривка, беше

сервирано само за петима в единия й край, като само две места бяха заети.

Двамата седнали бяха Уил и едно светлокосо момиче, на възраст

приблизително колкото Теса, облечено с блестяща рокля. Те сякаш

нарочно се пренебрегваха един друг и Уил погледна с видимо облекчение

към новодошлите Теса и Шарлот.

— Уил — каза Шарлот, — надявам се помниш госпожица Грей?

— Спомените ми за нея са доста ярки, наистина — отвърна Уил. Той

вече не носеше странните черни дрехи от предишния ден, а обикновени на

вид панталони и сиво сако, с черна кадифена яка. Сивото правеше очите

му да изглеждат по-сини от обикновено. Той се ухили на Теса, която се

изчерви и бързо погледна встрани.

— И Джесамин... Джеси, погледни нагоре. Джеси, това е госпожица

Тереза Грей, госпожице Грей, това е госпожица Джесамин Лъвлис.

— Толкова се радвам да се запознаем — промърмори Джесамин.

Теса я зяпна. Момичето бе изумително красиво. В някоя от книгите

на Теса щяха да я нарекат английска роза. Имаше сребристоруса коса,

меки кафяви очи и блед тен. Носеше яркосиня рокля и имаше пръстени на

почти всеки от пръстите си. Може и да носеше татуировки като тези на

Уил и Шарлот, но те не се виждаха.

Уил погледна Джесамин с нескрито презрение и се обърна към

Шарлот.

— Къде се е дянал съпругът ти?

Шарлот седна и посочи с ръка на Теса да се настани срещу нея, на

стола до Уил.

— Хенри е в работилницата. Изпратих Томас да го извика. Ще се

появи всеки момент.

— А Джем?

В погледа на Шарлот се прочете предупреждение, ала на глас каза

само:

— Не е добре. Отново е един от онези дни.

— Винаги е един от онези дни — каза Джесамин отвратено.

Теса тъкмо щеше да попита кой е Джем, когато Софи влезе, следвана

от пълна жена на средна възраст, със сива коса, прибрана в кок. Двете