Ангел с часовников механизъм

убият. — Някои хора биха допуснали това — Шарлот внимателно изрече

думите. — Но от писмата ти научих, че не си си го и помисляла.

Тя се приведе напред.

— Научих също, че не познаваш никого в Лондон, и че с изключение

на брат си, нямаш живи роднини.

Когато Теса не отговори, Шарлот продължи:

— Имаш ли някаква идея къде може да е брат ти? Мислиш ли, че

може да е загинал?

Дъхът на Теса секна.

— Госпожо Брануел! — Софи, която почистваше една виненочервена

рокля с четка, бе изрекла думите с критичен тон, който изненада Теса.

Прислугата нямаше право да поправя хората, които са я наели. Бе научила

това от книгите, които четеше.

Но Шарлот изглеждаше просто унила.

— Софи е моят ангел хранител — каза тя. — Понякога съм прекалено

откровена. Мислех, че може би знаеш нещо, което не си написала в

писмата си, нещо, което да ни помогне да открием къде е.

Теса поклати глава.

— Сестрите на мрака ми казаха, че е затворен на безопасно място.

Предполагам, че все още е там. Но нямам идея как да го намеря.

— Може би бихме могли да ти помогнем.

— Не искам услуги от вас. Не искам да ме подслонявате — каза Теса,

знаейки, че изрича плоска лъжа. — Ще си намеря друго място, където да

отида. — Вече ти казах, това ни е работата. Съглашението ни принуждава

да помагаме на долноземците както можем. Да те изхвърлим на улицата

би било нарушение на Споразумението, а то е нещо, с което трябва са се

съобразяваме — твърдо отвърна Шарлот.

— И не искате нищо в замяна? — попита Теса подигравателно. — Не

искате да използвам моята... способност? Не искате да се превъплъщавам?

— Ако не желаеш да използваш силите си, няма да те караме насила.

Макар лично аз да смятам, че би било от полза за теб, да се научиш как да

контролираш и използваш...

— НЕ! — извика Теса толкова силно, че Софи подскочи и изпусна

четката. Шарлот погледна към нея, а след това върна погледа си върху

Теса.

— Както желаеш — отвърна тя. — Има и други начини, с които

можеш да ни помогнеш. Сигурна съм, че знаеш много неща, за които не си

писала в писмата си. В замяна, бихме могли да ти помогнем да намериш

брат си.

Теса вдигна глава.

— Бихте направили това?

— Имаш думата ми — Шарлот се изправи.

Никоя от двете не бе докоснала чая върху подноса.

— Софи, би ли помогнала на госпожица Грей да се облече и след това

да я доведеш на вечеря?

— Вечеря? — след всички истории за нефилими, долноземци, феи,

вампири и демони, идеята за вечеря бе почти шокираща със своята

обикновеност.

— Разбира се. Почти седем часът е. С Уил вече сте се запознали, сега

ще видиш и останалите. Тогава може би ще се увериш, че можеш да ни

имаш доверие.

С леко кимване Шарлот излезе от стаята. Докато вратата се

затваряше, Теса поклати безмълвно глава. Леля Хариет й се бе струвала

властна жена, ала бледнееше в сравнение с Шарлот Брануел.

— Изглежда строга, но всъщност е много, много мила — каза Софи,

докато поставяше на леглото дрехата, която Теса трябваше да облече. —

Не познавам някой с по-добро сърце.

Теса докосна ръкава на роклята с върха на пръста си. Бе от тъмен

червен сатен, както бе казала Шарлот, с черни панделки, опасващи кръста

и краищата на дрехата. Никога не бе обличала нещо толкова хубаво.

— Да ви помогна ли да се облечете, госпожице? — попита Софи.

Теса си спомни нещо, което леля Хариет винаги бе казвала: "Можеш

да опознаеш характера на човека не по това как го описват приятелите му,

а по начина, по който се отнася със слугите си." Ако Софи смяташе, че

Шарлот има добро сърце, може би това бе вярно.

Тя вдигна глава.

— Ще ти бъда задължена, Софи.

Досега никой никога не бе помагал на Теса да се облече, с

изключение на леля й. Макар Теса да бе слаба, роклята очевидно бе шита

за по-дребно момиче и Софи трябваше да стегне здраво корсета, за да

може да се побере в роклята. Дъхът на Теса спря при това действие на

прислужницата.

— Госпожа Брануел не одобрява стегнатите корсети — обясни Софи.

— Според нея те причиняват умора и главоболие, а един ловец на сенки не

може да си позволи да бъде слаб. Но госпожица Джесамин обича силно

вталени дрехи и може да бъде много настоятелна.

— Е — каза останалата без дъх Теса, — аз все пак не съм ловец на

сенки. — И това е вярно — съгласи се Софи, закопчавайки дрехата с хитро

измислено, подобно на кукичка, копче. — Какво мислите?

Теса се погледна в обгледалото и бе смаяна. Роклята определено й бе

малка и освен това бе направена така, че да прилепва по тялото. Тя

очертаваше фигурата й по почти шокиращ начин, стигайки чак до

хълбоците й, където се надигаше от турнюр*. Ръкавите й разкриваха

дантели с цвета на шампанско, висящи от маншетите. Изглеждаше по-

възрастна, помисли си тя. Нямаше нищо общо с нещастното плашило,

което я бе гледало от огледалото в Къщата на мрака. Но и бе малко

непозната за самата себе си.

* Възглавничка с пълнеж от конски косъм, която служи като

подложка на много разкроени и декорирани поли. Била е модерна в края на

XIX век. — Бел. прев.