Ангел с часовников механизъм

Теса почувства как бузите й пламват. Добре възпитаните млади дами не

знаеха какво означава думата бордей, а и да знаеха, не биха говорили по

темата в компания. Убийството си е убийство, но това... — Не знам обаче

как мястото би могло да е такова — каза тя с цялата твърдост, на която бе

способна. — Никой нито влизаше, нито излизаше, освен слугинята и

кочияша. Не знам дали някой друг живееше там.

— Когато аз дойдох, вече нямаше никой — съгласи се Уилям. —

Вероятно са прекратили дейността си, за да останете изолирана. — Той

погледна към Шарлот. — Смяташ ли, че братът на госпожица Грей има

същите умения като нея? Затова ли Сестрите на мрака са пленили първо

него?

Теса го прекъсна, доволна от смяната на темата.

— Брат ми никога не е показвал, че владее подобно умение. Но пък,

докато не ме намериха Сестрите на мрака, същото важеше и за мен.

— А какво е вашето умение? — попита Джесамин — Шарлот не казва.

— Джесамин! — скара й се Шарлот.

— Според мен тя няма такова — продължи обаче Джесамин. —

Мисля, че е една малка кифла, която смята, че ако я мислим за долноземка,

ще се грижим за нея заради Споразумението.

Теса стисна зъби. Спомни си думите на леля Хариет, която й казваше:

"Не си изпускай нервите, Теса" и „Не се бий с брат си, само защото те

дразни".

Но не й пукаше. Всички я зяпаха — Хенри с любопитните си

лешникови очи, Шарлот с поглед, остър като стомана, Джесамин със зле

прикрито презрение, Уил, студено, но в същото време и развеселено.

Ами ако всички мислеха като Джесамин? Дори и Шарлот?

Ами ако смятаха, че тя е просякиня? Леля Хариет би одобрила

приемането на милостиня по-малко дори и от изпуснатите нерви.

Пръв проговори Уил. Той се приведе напред и я погледна право в

очите. — Можете да го запазите в тайна — меко каза той, — но тайните

имат своята цена. Понякога тя е твърде висока.

Теса повдигна глава.

— Няма нужда да е тайна. Но би било по-лесно да ви покажа,

отколкото да ви разкажа за умението си.

— Чудесно! — възкликна Хенри, доволен. — Обичам да ми показват

разни неща. Имате ли нужда от нещо, например лампа за духове или...

— Това не е сеанс, Хенри — уморено рече Шарлот. Тя се обърна към

Теса. — Няма нужда да правиш това, ако не го желаеш, Теса.

Ала Теса не й обърна внимание. Вместо това рече:

— Всъщност, ще ми трябва нещо — тя се обърна към Джесамин, —

нещо ваше, ако може. Пръстен или кърпичка...

— О, Боже! — сбърчи носле Джесамин. — Звучи, сякаш вашият

талант е джебчийството.

Уил изглеждаше ядосан.

— Дай й един пръстен, Джеси. И без това си накичена с тях.

— Дай й ти нещо, като си толкова умен — вирна брадичка Джесамин.

— Не — твърдо каза Теса, — трябва да е нещо ваше.

Защото сме най-близки на ръст. Ако се превърна в Шарлот, дрехите

просто ще паднат от мен.

— Хубаво — Джесамин нервно свали от кутрето си пръстен с червен

камък и го подаде на Теса през масата. — Дано всичко това си струва.

О, ще си струва.

Без да се усмихва, Теса постави пръстена в дланта на лявата си ръка

и сключи пръстите си около него. Сетне затвори очи.

Винаги ставаше едно и също. В началото не усещаше нищо, после в

подсъзнанието й проблесна искра, като че някой бе запалил свещ в тъмна

стая. Тя се насочи към искрата, така, както я бяха учили Сестрите на мрака.

Бе трудно да се отърве от страха и свяна си, но го бе правила достатъчно

често и знаеше какво да очаква. Пътят към светлинката в центъра на

мрака, усещането за всепоглъщаща топлина, сякаш се завиваше през глава

с нещо тежко и дебело, покривайки всяка част от кожата си — и след това

грейналата ярка светлина, съобщаваща, че вече е вътре. Под кожата на

някой друг. В ума на някой друг.

На Джесамин.

Бе само на ръба на мислите й, а умът й се докосваше до тях като

пръсти по повърхността на водата. Въпреки това, дъхът й спря. Беше като

сладкиш с нещо гнило в центъра, като червей в ябълка. Почувства погнуса,

горчива омраза, гняв и ужасен копнеж по нещо...

Очите й се отвориха. Тя все още стоеше на масата, стиснала пръстена

на Джесамин. Кожата й щипеше както винаги след превъплъщение.

Чувстваше странното непривично тегло на чуждото тяло, можеше да усети

светлата коса на Джесамин по раменете си. Твърде гъста, за да бъде

удържана от фибите в косата на Теса, тя се спускаше като водопад по

гърба й.

— В името на Ангела! — пое си дъх Шарлот.

Теса се огледа. Всички около масата я зяпаха, като челюстите на

Шарлот и Хенри бяха увиснали. Дори Уил бе изгубил ума и дума, а чашата

вода, която бе надигнал към устните си, стоеше замръзнала във въздуха.

Що се отнася до Джесамин, тя я наблюдаваше с пълен ужас, сякаш бе

видяла собствения си призрак. За миг Теса почувства вина.

Но само за миг.

Джесамин бавно свали ръка от устата си, все още пребледняла и

възкликна:

— Носът ми! Огромен е! Защо никой не ми го е казвал?

4

Ние сме сенки

Прах и сянка сме.

Хораций

В мига, в който Теса се върна към собствения си облик, върху нея се

изля водопад от въпроси. За хора, живеещи в света на магията, събралите

се нефилими изглеждаха потресени от нейната способност, което само

потвърди това, което Теса вече подозираше — че талантът й да променя