Ангел с часовников механизъм

нередно — каза Хенри. — Не е противозаконно да бъдеш идиот.

— За твое щастие — изсъска Джесамин.

Хенри я погледна обидено, ала не отговори. Шарлот също й хвърли

убийствен поглед.

— Хенри е прав — вметна Уил, — не е като с Джем да не сме ги

хващали да правят пакости, като например да пият абсент, подправен с

демонски прахове и други подобни. Но докато нараняват само себе си,

няма смисъл да се намесваме. Ако обаче са започнали да вредят и на други

хора... — Знаеш ли кои са те? — попита Хенри любопитно.

— Мунданите не — пренебрежително отговори Уил, — не видях

причина да се интересувам от тях, а и мнозина бяха маскирани за

клубните церемонии. Ала разпознах много от долноземците. Магнус Бейн,

лейди Белкор, Рейгнър Фел, де Куинси...

— Де Куинси? Дано не е нарушил някой закон. Знаеш какво усилие

ми костваше да намеря върховен вампир, с когото може да се разговаря —

намръщи се Шарлот.

Уил се усмихна, докато отпиваше от чая си.

— Последният път като го видях, бе същински ангел.

Шарлот го изгледа накриво, сетне се обърна към Теса.

— Онази прислужница, за която ми спомена, Миранда… тя също ли

имаше твоите умения? Ами Ема?

— Не мисля. Ако Миранда имаше такава способност, щяха да я

обучават редом с мен, а пък Ема нямаше никакъв спомен, който да

подсказва такова нещо.

— И никога не са ти споменавали клуб "Пандемониум"? И защо

правят всичко това?

Теса напрегна мозъка си. За какво си говореха Сестрите на мрака,

когато мислеха, че тя не ги слуша?

— Не мисля, че са споменавали името на клуба, но понякога говореха

за някакви сбирки, на които смятат да ходят и колко щели да впечатлят

другите с напредъка с мен. Веднъж казаха едно име... — Теса сбърчи чело,

опитвайки се да си спомни. — Някой, който идвал в клуба. Не помня

името, но мисля, че звучеше сякаш е чужденец...

Шарлот се приведе към нея през масата.

— Опитай, Теса! Опитай да си спомниш!

Шарлот не искаше да я нарани или обиди, но въпреки това думите й

събудиха ужасни спомени в главата на Теса, за гласове, които я караха да

опитва, да потъва в себе си, да извлича сила. Гласове, които можеха да

станат твърди и студени при най-малкия повод. Гласове, които ласкаеха,

заплашваха и лъжеха.

Теса се изправи.

— Първо искам да разбера какво ще правим с брат ми.

Шарлот премигна.

— Брат ти?

— Казахте, че ако ви предоставя информация за Сестрите на мрака,

ще ми помогнете да намеря брат си. Е, казах ви каквото знам. И все още

нямам представа къде може да е Нат.

— О! — Шарлот седна, като изглеждаше почти изненадана. —

Разбира се. Ще започнем да го търсим още утре — увери тя Теса. — Ще

започнем с мястото, където е работил. Ще поговорим с работодателя му и

ще открием дали той знае нещо. Имаме връзки навсякъде, Теса. Сред

долноземците ври и кипи от клюки, точно както е и при мунданите.

Накрая все ще намерим някой, който знае нещо за брат ти.

Малко след това вечерята свърши. Теса напусна трапезата успокоена

и отказа предложението на Шарлот да я придружи обратно до стаята й.

Искаше й се да остане насаме с мислите си.

Тя стигна до осветения от факли коридор и си спомни деня, в който

бе слязла от кораба в Саутхямптън. Бе дошла в Англия, без да познава

никой, освен брат си и се бе доверила на Сестрите на мрака. Сега бе

попаднала сред ловците на сенки, но как можеше да е сигурна, че те са по-

добри? Подобно на Сестрите, те искаха да я използват, да изкопчат от нея

всичко, което знае, и сега, когато бяха видели силата й, дали нямаше да

пожелаят и нея?

Все още изгубена в мислите си, Теса бе стигнала до някаква стена. Тя

спря, огледа се и се намръщи. Бе вървяла много по-дълго, отколкото

когато с Шарлот бяха стигнали до трапезарията и още не бе намерила

стаята си. Всъщност не бе сигурна, че коридора, в който се намираше, й е

познат.

Да, приличаше на другия, осветен от факли и украсен с гоблени, ала

дали бе същия? Някои от разклоненията му бяха много светли, а други

тъмни. Факлите горяха с различна сила. Понякога, когато минаваше

покрай тях, те грейваха силно и след това помръкваха, като че отговаряха

на някакъв странен, невидим за нея сигнал.

Коридорът, в който се бе озовала, бе доста мрачен. Тя мина

внимателно през него и стигна до ново разклонение, което изглеждаше

точно като коридора, през който бе минала.

— Изгубихте ли се? — попита глас зад нея. Той бе провлачен,

самоуверен и доста познат.

Уил.

Теса се обърна и видя, че се е подпрял небрежно на стената зад нея.

Бе кръстосал обутите си с ботуши крака. В ръката си държеше светещия

камък. Прибра го в джоба си, когато тя го погледна.

— Трябва да ми позволите да ви разведа из Института, госпожице

Грей — предложи той, — за да не се изгубите отново.

Теса присви очи.

— Но, разбира се, бихте могли, ако предпочитате, да продължите да

се лутате самичка — добави той. — Бих искал да ви предупредя обаче, че

има поне три-четири врати в Института, които не е добре да бъдат

отваряни. Една например води до стая, където държим пленени души на

демони. А те, трябва да отбележа, са твърде невъзпитани. Друга стая,

която не е подходяща за случайни минувачи, е оръжейната. Някои от

оръжията имат собствено мнение за много неща, а са и доста остри. А има