Ангел с часовников механизъм

формата си е изключително рядък. Дори Шарлот, която вече знаеше за

него, изглеждаше впечатлена от демонстрацията.

— Значи трябва да държиш нещо, принадлежало на човека, в който

ще се превъплътиш? — попита Шарлот отново.

Софи и по-възрастната жена, която Теса сметна за готвачката, вече

бяха отнесли чиниите с вечерята и бяха сервирали разкошен кекс и чай,

които обаче стояха недокоснати от вечерящите.

— Не можеш просто да погледнеш към някой и...

— Вече ви обясних — каза Теса, която започваше да чувства слабо

главоболие, — трябва да държа нещо, което им е принадлежало, или пък

кичур коса, или мигла. Нещо тяхно. Иначе нищо не става.

— Смяташ ли, че мускалче с кръв ще свърши работа? — попита Уил

от академичен интерес.

— Сигурно. Не зная. Никога не съм опитвала — Теса отпи от чая си,

който бе изстинал.

— И Сестрите на мрака са знаели за умението ти? Още преди теб? —

попита Шарлот.

Теса преглътна чая, който остави горчив вкус в устата й.

— Да. Тъкмо заради това ме отвлякоха.

Хенри поклати глава.

— Ала откъде са знаели? Това ми се губи.

— Не зная — каза Теса за сетен път, — така и не ми обясниха. Вече ви

казах всичко, което знам. Те имаха точна представа какво умея и как

трябва да бъда обучена, за да се науча да го правя. Всеки ден прекарваха

часове с мен...

Теса отново преглътна, за да прогони горчилката от устата си.

Спомените изплуваха в ума й — часовете в мазето на Къщата на мрака,

начинът, по който й крещяха, как заплашваха, че Нат ще умре, ако не се

превъплъти както те искат, агонията, когато най-после овладя умението.

— В началото беше болезнено — прошепна тя, — сякаш костите ми

се чупеха и разтапяха в тялото. Принуждаваха ме да се превъплъщавам

два-три пъти на ден, после дузина пъти, докато накрая изгубех съзнание.

След това, на следващия ден, започваха отново. Бях заключена в онази

стая, не можех да избягам... — Тя си пое дъх, треперейки. — Последният

ден ме принудиха да се превъплътя в умряло момиче, което помнеше, че е

нападнато от някой, въоръжен с кинжал. Че е намушкано. Че е

преследвано от нещо, бродещо по уличката...

— Може би това е момичето, което намерихме с Джем — изправи се

Уил със светнали очи. — Двамата с Джем се досетихме, че то е побягнало

от нещо в нощта. Смятам, че те са изпратили шакс демона по петите й, но

аз го убих. Сигурно са се чудили какво е станало.

— Момичето, в което се превъплътих, се казваше Ема Бейлис — каза

Теса почти шепнешком. — Имаше много светла коса, вързана с малки

розови панделки. Бе просто едно малко момиче.

Уил кимна, очевидно описанието му бе познато.

— Чудеха се какво е станало с нея. Затова ми казаха да се превъплътя

в нея. Когато им казах, че е мъртва, изглеждаха облекчени.

— Бедната душица — промърмори Шарлот. — Значи можеш да се

превъплъщаваш и в мъртъвци? Не само в живи хора?

Теса кимна.

— Чувам гласовете им, когато се превъплъщавам. Разликата е, че

много от тях помнят как са умрели.

— О! — потръпна Джесамин. — Колко отблъскващо.

Теса погледна към Уил. Към господин Херондейл, смъмри се тя наум,

но бе трудно да мисли за него по този начин. Чувстваше се, сякаш го

познава по-добре, отколкото бе в действителност. Това бе глупаво.

— Намерихте ме, защото сте търсили убиеца на Ема Бейлис? — учуди

се тя. — Ала тя бе само едно умряло момиче. Мъртва, как го казвате...

мунданка. Защо хабите толкова усилия, за да разберете какво точно й се е

случило?

За миг погледът на Уил срещна нейния. Очите му бяха тъмносини.

След това изражението му се промени — съвсем леко, — но тя забеляза,

макар да не бе сигурна какво точно значи промяната.

— Аз лично не бих се занимавал, но Шарлот настоя. Смяташе, че

става нещо нередно. Щом с Джем се внедрихме в клуб "Пандемониум" и

чухме слухове за други убийства, разбрахме, че се случват много по-лоши

неща от убийството на едно момиче. И макар да не обичаме особено

мунданите, не можем да оставим просто да ги колят като пилци. Все пак,

заради тях сме създадени.

Шарлот се приведе над масата.

— Сестрите на мрака не са ти казвали какво възнамеряват да правят

с уменията ти, нали?

— Вече знаете за Магистъра — отвърна Теса. — Казаха, че съм

обещана на него.

— Обещана за какво? — попита Уил. — За вечеря?

Теса поклати глава.

— За жена. Така казаха.

— За жена? — подигравателно подхвърли Джесамин. — Това е

нелепо. Вероятно са щели да ви принесат в жертва и не са искали да ви

плашат.

— О, не съм толкова сигурен — намеси се Уил. — Претърсих няколко

стаи, преди да намеря Теса. Една от тях подозрително напомняше

сватбена зала. Дори имаше огромно легло с бели драперии и бяла рокля в

гардероба. С вашия размер — той погледна към Теса.

— Церемониалното бракосъчетание е могъщ ритуал. Ако се изпълни

както трябва, може да позволи на някой да се домогне до силите ти, Теса,

дори да те контролира. — Замислена, Шарлот започна да барабани с

пръсти по масата. — Що се отнася до този Магистър, прерових архивите за

термина. Често се използва, за да опише предводителя на група или орден

магьосници. Група като клуб "Пандемониум". Според мен клубът и

Магистърът са свързани.

— Разследвали сме ги и преди, и не сме ги хващали да правят нещо