Ангел с часовников механизъм

— Почти целия си живот Томас е прекарал в Института — отговори

Уил, като поведе Теса през един рязък завой на коридора. — Има

семейства, които имат Зрението във вените си, семейства, които винаги са

служили на ловците на сенки. Родителите на Томас служиха в Института

на родителите на Шарлот, и днес Томас служи на Шарлот и Хенри. А

децата му ще служат на техните. Томас прави всичко — кара каретата ни,

грижи се за конете Балиос и Ксантос, помага с оръжията. Останалата

работа я вършат Софи и Агата, макар Томас често да им помага.

Подозирам, че е хлътнал по Софи и не иска тя да се претоварва.

Теса бе доволна да чуе това. Чувстваше се ужасно, задето бе

реагирала така при вида на белега на Софи, и това, че прислужницата си

има някой, който да я харесва — при това красавец — смекчи угризенията

на съвестта й.

— Може би е влюбен в Агата — вметна Теса.

— А, дано не. Аз самият смятам да се омъжа за нея. Може и да е на

хиляда години, но прави несравними сладкиши с мармалад. Красотата

повяхва, ала готвенето — не.

Той спря пред една голяма дъбова врата, с дебели месингови панти.

— Стигнахме — каза и вратата се отвори при докосването му.

Стаята, в която влязоха, бе по-голяма от балната, която бе видяла

преди това. Бе по-скоро дълга, отколкото широка, с правоъгълни дъбови

маси в средата, простиращи се до далечна стена, на която бе нарисуван

ангел. Всяка маса бе осветена от стъклена лампа, от която мъждукаше

бяла светлина. На половината височина на стените имаше вътрешна

галерия с дървени перила около нея. Можеше да се стигне до нея чрез

вити стълби в двата края на стаята. Между тях имаше множество редици с

лавици за книги, които бяха поставени на разстояние една от други, като

стражи, оформящи ниши от двете страни на стаята. В галерията също

имаше лавици, ала книгите в тях бяха скрити от ръждиви метални

паравани, всеки от които бе щампован с четири букви "С". Огромни

прозорци от зацапано стъкло гледаха навън, а помежду им имаше

изтъркани каменни пейки, поставени на равни разстояния между

лавиците.

Огромен том бе поставен на стойка. Стоеше отворен и страниците му

сякаш приканваха гостите да го прочетат. Теса го приближи, като сметна,

че е речник, но откри, че страниците са изписани с неразбираеми, искрящи

букви, и пълни с непознати за нея карти.

— Това е голямата библиотека — каза Уил, — всеки Институт си има

библиотека, но тази е най-голямата от всички, поне на Запад.

Той се облегна на вратата, кръстосал ръце пред гърдите си.

— Нали ви обещах още книги?

Теса бе толкова изненадана, че той си спомня какво й е обещал, че

няколко секунди не можа да се съвземе.

— Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен

затвор!

— Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем

внимателни.

— Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това,

което те съдържат. Думите имат силата да ни променят.

— Не съм сигурен, че някога книга ме е променяла — каза Уил. — Е,

има един том, който съдържа заклинание, позволяващо на човек да се

превърне в стадо овце...

— Само много простите хора отказват да се влияят от литературата

и поезията — отвърна Теса, решена да не го оставя да смени темата на

разговора.

— Защо обаче човек би искал да се превърне в стадо овце вече е друг

въпрос — завърши Уил. — Има ли нещо, което ви се чете от книгите тук,

госпожице Грей, или не? Само кажете и ще се опитам да я освободя заради

вас от затвора.

— Дали библиотеката има „Големият, широк свят"*? Или „Малки

жени"?

* Роман от Сюзън Уорнър, написан през 1850 година. Счита се за

първия американски бестселър. — Бел. прев.

— За пръв път чувам тези книги — каза Уил. — Нямаме много

романи.

— Е, аз пък искам романи — каза Теса, — или поезия. Книги за

четене, не затова как да се превръщаш в добитък.

Очите на Уил светнаха.

— Мисля, че някъде имаме екземпляр на „Алиса в страната на

чудесата".

Теса сбърчи нос.

— Е, тя е за много малки деца. Никога не съм я харесвала особено. В

нея има пълни глупости.

Уил я погледна с дълбоките си сини очи.

— Понякога в глупостите има мъдрост, но трябва да я потърсиш.

Теса обаче вече бе видяла позната книга на една от лавиците и отиде

до нея, сякаш за да поздрави стар приятел.

— Оливър Туист! — възкликна. — Имате ли други книги на господин

Дикенс? — тя плесна с ръце. — "Повест за два града" например?

— Тази глупост? За мъже, които губят главите си заради някаква си

любов? Нелепица — Уил се отдръпна от вратата и приближи Теса, която

стоеше до лавиците. Махна с ръка към огромния брой томове около себе

си. — Не, но тук можеш да разбереш как да отрежеш нечия глава в случай

на нужда. Което е доста по-полезно.

— Не изпитвам нужда да режа глави — възрази Теса. — И каква е

ползата от толкова много книги, ако никой не чете? И наистина ли не

бихте чели никакви романи?

— Е, ако „Тайната на лейди Одли" е, че убива демони в свободното си

време, може и да премисля — Уил се покатери на една от стълбите и

измъкна една книга. — По-добре аз да ви намеря нещо за четене. Вземете