Ангел с часовников механизъм

рамото и започна да й шепне нещо мило. В това време Уил се наклони към

Джем, без да обръща внимание, че го прави през Теса.

— Хайде да тръгваме.

— Нека първо си изпия чая — каза Джем, — а и не виждам за къде

бързаш. Нали вече не използват мястото за бордей?

— Искам да се върна преди мръкване — отвърна Уил. Той се бе

навел досами Теса и тя усещаше специфичната миризма — на кожа и

метал, — която сякаш се бе просмукала в косата и плътта му. — Имам

среща в Сохо с доста привлекателна личност.

— Боже — промърмори Теса, — ако продължаваш да се срещаш с

шестопръстия Найджъл, скоро той ще поиска да обмислите съвместния си

живот.

Джем се задави с чая си.

Денят с Джесамин започна точно толкова ужасно, колкото Теса се бе

опасявала. Трафикът бе ужасен. Колкото и пренаселен да бе Ню Йорк, Теса

никога не бе виждала нещо подобно на шумната тълпа на „Странд"* по

обед. Карети пъплеха до претъпканите с плодове и зеленчуци каруци на

амбулантни търговци. Наметнати с шалове жени, които носеха пълни с

цветя кошници, изскачаха като луди насред движението, в опит да

привлекат вниманието на пътниците в каретите, а файтоните спираха по

средата на движението, за да могат кочияшите да си подвикват. Към шума

се добавяха и крясъците, както на продавачите на сладолед, викащи

„Топка за пени, топка за пени" така и на разнасящите вестници момчета,

които анонсираха най-новите заглавия. На всичко отгоре някой някъде

свиреше на орган. Теса се зачуди как досега лондончаните не са оглушали.

* Известна улица в Уестминстър, Лондон. — Бел. прев.

Докато се взираше през прозореца, една стара жена, носеща огромна

метална клетка, пълна с пърхащи пъстри птици, застана до каретата им.

Старицата обърна глава и Теса видя, че кожата й е зелена като перата на

папагал, очите й са широки и черни като на птица, а косата й представлява

плетеница от разноцветни пера.

Теса я зяпна и Джесамин, която проследи погледа й, се намръщи.

— Спусни завесите — каза тя, — пазят от прах.

Но Джесамин се пресегна и сама свърши това.

Теса я погледна. Джесамин бе свила малката си уста в тънка линия.

— Видя ли... — попита Теса.

— Не — отговори Джесамин и погледна Теса по начин, който в

книгите, които бе чела, наричаха „убийствено изражение". Теса бързо

отклони поглед.

Нещата не се подобриха и когато най-после стигнаха до модерния

Уест Енд. Джесамин остави Томас да ги чака търпеливо и помъкна Теса

през разнообразни магазини на шивачи, разглеждайки различни модели

на рокли и наблюдаваше как най-хубавите помощнички ги демонстрират

в магазина. Но не и самите рокли за продан. Никоя истинска дама не би

купила вече обличана рокля. Във всеки магазин Джесамин се представяше

с различно име и разказваше различна история, навсякъде собствениците

бяха очаровани от външността и очевидното й богатство, и се

надпреварваха да я обслужват. Теса оставаше пренебрегната и стоеше

настрана, умирайки от скука.

В един салон, в който се представи за млада вдовица, Джесамин дори

пробва черна траурна рокля. Теса трябваше да признае, че пасваше добре

на бледата й кожа и руси коси.

— Изглеждате великолепно в нея, скоро ще си намерите нов съпруг

— намигна шивачът съучастнически. — Знаете ли как наричаме този

модел? Презареденият капан.

Джесамин се изкикоти, шивачът се ухили, а Теса се замисли дали да

не сложи край на това мъчение, като изскочи на улицата и се хвърли пред

първия файтон. Джесамин сякаш долови раздразнението й, защото я

погледна снизходително.

— Търся рокля и за моята братовчедка от Америка — каза тя. —

Оттатък океана носят отвратителни дрехи. Наистина братовчедка ми има

невзрачен вид, но съм сигурна, че можем да направим нещо.

Шивачът премигна, сякаш виждаше Теса за пръв път. А какво пък,

може и така да беше.

— Бихте ли искали да си изберете модел, мадам?

Последвалият водовъртеж от събития бе нещо като откровение за

Теса. В Ню Йорк леля й купуваше дрехите, които носеше и те често

трябваше да се прекрояват, за да й станат. Винаги бяха в тъмносив цвят.

Тя никога не бе чувала това, което чу сега — че синьото й отива, защото

подчертава цвета на очите й, че трябва да носи розово, за да придава цвят

на лицето й. Бяха й взети мерки сред оживена дискусия за вталени рокли,

подходящи за принцеси, за корсажи и за някой си господин Чарлз Уорт*.

Теса стоеше и се взираше в лицето си в огледалото, сякаш в очакване

чертите й да се замъглят и променят. Но тя остана себе си и най-накрая

имаше четири нови рокли, които щяха да й бъдат доставени в края на

седмицата — една розова, една жълта, една синя с бели кантове и костени

копчета, и една от златиста и черна коприна, а също така и два жакета,

единият от които с чудесни мрежести маншети.

* Водещ моден дизайнер от XIX век. — Бел. прев.

— Подозирам, че дори ще изглеждаш хубава в това последното —

каза Джесамин, докато се качваха отново в каретата. — Невероятно е

какво може да направи модата.

Теса преброи наум до десет, преди да отговори.

— Много съм ти задължена за всичко, Джесамин. Сега, предполагам,

се връщаме в Института?