Ангел с часовников механизъм

Уил се отблъсна от рамката на вратата и бавно влезе в стаята.

Отпусна се в единия ъгъл на леглото и започна да разкопчава палтото си.

То имаше елегантно парче от синя коприна, прикрепено за раменете.

— Косата ти е мокра — каза Джем, — къде си ходил?

— Тук, там и навсякъде — ухили се Уил. Въпреки че отново се

движеше с обичайната си гъвкавост, в движенията му имаше нещо

странно — бузите му пламтяха, очите му блестяха...

— Пиян си до козирката, а? — попита топло Джем.

Уил небрежно махна с ръка.

— А, не, съвсем не.

Ох, помисли си Теса. Пиян е. Достатъчно пъти бе виждала

собственият си брат опиянен от алкохола, за да познае симптомите.

Почувства се някак си разочарована.

Джем обаче се ухили.

— Къде си ходил пак? В „Синия дракон"? В „Русалката"?

— В „Дяволската кръчма", ако искаш да знаеш — въздъхна Уил и се

облегна на една от стойките на леглото. — Такива планове имах за

вечерта. Исках да се напия до припадък и да докопам някои по-

свободомислещи девойки. Но уви, нещата се объркаха. Скоро след като бях

обърнал третото си питие, към мен се приближи малко сладко детенце,

което продаваше цветя. То поиска две пенита за маргаритка. Цената ми се

стори височка, затова отказах. Веднага след това момичето се опита да ме

ограби.

— Малко момиче се е опитало да те ограби? — попита Теса.

— Абе, всъщност не бе малко момиче, а гадно злобно джудже,

наричат го Найджъл Шестопръстия.

— Колко лесно е да попаднеш в заблуда — отбеляза Джем.

— Хванах го, докато бъркаше в джоба ми — каза Уил, размахвайки

татуираните си, тънки ръце. Разбира се, не можех да позволя такова

нахалство. Затова се сборичкахме. Тъкмо взимах надмощие, когато

Найджъл скочи на бара и ме удари в гръб с кана, пълна с джин.

— Аха — каза Джем, — ето защо косата ти е мокра.

— Бе хубава, честна битка, но собственика на кръчмата не се съгласи

с това мое виждане. Изхвърлиха ме. Не мога да се върна до края на нощта.

— И по-добре — безжалостно каза Джем, — радвам се, че всичко е

както обикновено. За момент се притесних, че си се върнал по-рано, за да

видиш дали съм добре.

— Да ти кажа, оправяш се чудесно и без мен. Всъщност, виждам, че

вече си се запознал със загадъчната дама, която променя вида си — каза

Уил и хвърли поглед към Теса. За пръв път, откакто се бе появил на

вратата, отчиташе присъствието й.

— Обичайно ли е за теб да нахлуваш в мъжките спални по средата на

нощта? Ако знаех това, щях да натисна Шарлот по-сериозно, за да те

остави тук.

— Не виждам по какъв начин това те засяга — отговори Теса. —

Особено предвид факта, че ме изостави насред коридора да намирам пътя

до спалнята си сама.

— И затова намери спалнята на Джем?

— Чу цигулката — обясни Джем. — Свирех.

— Отвратително е, нали? Като призрачно ридание — обърна се Уил

към Теса. — Не знам как котките в квартала не идват всеки път, щом той

заскрибуца.

— Според мен музиката му е хубава.

— Такава си е — съгласи се Джем.

Уил ги посочи обвинително с пръст.

— Вие се обединявате срещу мен, така ли? Оставяте ме самичък?

Боже, ще трябва да се сприятеля с Джесамин!

— Джесамин не може да те понася — напомни му Джем.

— Значи Хенри.

— Хенри ще те подпали.

— Томас? — предложи Уил.

— Томас... — започна Джем и внезапно се преви от дълбока кашлица,

толкова силна, че го накара да се свлече от куфара и да падне на колене.

Теса бе твърде изненадана, за да помръдне и само видя как Уил, чието

пиянство внезапно изчезна, скочи от леглото и коленичи до Джем,

поставяйки ръка на рамото му.

— Джеймс — каза тихо той, — къде е?

Джем вдигна ръка да го отпрати. Тежки хрипове разтърсваха слабата

му фигура.

— Нямам нужда... всичко е наред...

Той се закашля отново и червени капчици опръскаха пода пред него.

Капчици кръв.

Ръката на Уил се сключи около рамото на приятеля му и Теса видя

как кокалчетата му побеляха.

— Къде е? Къде си го оставил?

Джем немощно махна с ръка към леглото.

— На камината... — изпъшка той, — в кутията... сребърната...

— Сега ще го взема — Теса никога не бе чувала Уил да говори

толкова нежно, — стой тук.

— Все едно съм хукнал нанякъде — Джем прокара ръка през устата

си. Знакът с отвореното око почервеня.

Уил се изправи, завъртя се и видя Теса. За миг изглеждаше

изненадан, сякаш бе забравил, че тя е там.

— Уил — прошепна тя, — ако има нещо....

— Ела с мен — хвана я за ръката, след което внимателно я изпрати

до отворената врата. Избута я до коридора и застана пред нея така, че да й

попречи да вижда спалнята.

— Лека нощ, Теса.

— Той кашля кръв — тихо възрази Теса, — не трябва ли да повикаш

Шарлот...

— Не — Уил погледна през рамо, след това отново към Теса. Приведе

се към нея, поставил ръка на рамото й. Усещаше как пръстите му се

забиват в плътта й. Бе достатъчно близо, за да усети полъха на нощния

вятър по кожата му, да вдиша аромата на метал, пушек и мъгла. Нещо в

миризмата му бе странно, но не можеше да се сети какво.

Уил заговори тихо.

— Той си има лекарство. Ще му го дам. Няма нужда да безпокоиш

Шарлот.

— Но ако той е болен...

— Моля те, Теса — в сините му очи проблесна молба, — ще е по-

добре, ако не казваш на никого нищо.

Теса не можа да му откаже.

— Аз... добре.