Ангел с часовников механизъм

студено и да валеше. Стените сякаш изпускаха влага и върху тапицерията

на столовете бе избуяла плесен. В стаята се долавяше и странна миризма,

като от крайбрежията на река Хъдсън в горещ летен ден, смрад на мръсна

вода, боклуци и тиня.

Както винаги, Сестрите вече я чакаха, седнали зад огромното си

бюро. Бяха облечени както обикновено, госпожа Блек в яркорозово, а

госпожа Дарк — в отровносиньо. Над пъстрите дрехи лицата им

приличаха на сиви балони с изпуснат въздух. И двете носеха ръкавици,

както винаги, независимо от горещината в стаята.

— Напусни, Миранда — нареди госпожа Блек, която въртеше

тежкият месингов глобус на бюрото с месест, покрит от бялата ръкавица

пръст. Теса много пъти се бе опитвала да разгледа глобуса — нещо в

начина, по който бяха подредени континентите изглеждаше нередно,

особено празното пространство в центъра на Европа, ала сестрите винаги

я държаха настрана от него. — И затвори вратата след себе си.

Миранда изпълни заповедта с безизразно изражение. Теса се опита

да не потръпне, когато вратата се затвори зад гърба й, прекъсвайки всеки

полъх на въздуха в това душно място.

Госпожа Дарк наклони главата си на една страна.

— Ела тук, Тереза. — Тя винаги бе по-учтивата от двете жени, тази,

която бе по-склонна да придумва с ласкателства, а не да съска заплахи и

да удря шамари. Както правеше сестра й. — И вземи това.

Подаде й нещо. Теса видя, че е панделка, като тези, които

момичетата слагаха на косите си, ала розовият плат бе овехтял.

Вече бе свикнала с различните предмети, които Сестрите на мрака й

даваха. Предмети, някога принадлежали на други хора — игли за

вратовръзки и часовници, скъпоценности, детски играчки. Веднъж й бяха

дали връзки на обувка, друг път една-единствена обеца, изцапана с кръв.

— Вземи това — повтори леко нетърпеливо госпожа Дарк — и се

превъплъти.

Теса взе панделката. Тя бе лека като крило на пеперуда. Сестрите на

мрака се втренчиха в нея безстрастно. Теса си спомни книги, които бе

чела, романи, в които герои отиваха на съд и се молеха за милост от

подсъдимата скамейка на Олд Бейли*. Тя често се чувстваше сякаш е на

въпросната скамейка, макар да не знаеше в какво престъпление я

обвиняват.

* Централният криминален съд на Англия. — Бел. прев.

Теса завъртя панделката в ръка и си спомни първия път, в който

Сестрите на мрака й бяха дали предмет — една женска ръкавица с

перлени копчета на китката. Крещяха й да се превъплъти, удряха я,

разтърсваха я, а тя им повтаряше отново и отново с нарастваща паника, че

няма идея за какво говорят, още по-малко какво искат от нея.

Не бе плакала, макар да й се искаше. Теса мразеше да плаче, особено

пред хора, на които няма доверие. А от всички хора на света, тя имаше

доверие само на двама, единият от които бе мъртъв, а другият в плен.

Сестрите на мрака й разкриха това, казаха й, че Нат е в ръцете им, че ако

не прави, каквото й кажат, ще го убият. Показаха й пръстена му, пръстен,

който някога бе принадлежал на баща им. Пръстен, изцапан с кръв. Не й

разрешиха да го докосне и го скриха отново, докато тя протягаше ръка

към него, макар вече да го бе познала.

Пръстенът на Нат.

След това направи всичко, което се искаше от нея. Изпи отварите,

които й даваха, упражняваше се часове наред, опитваше се да мисли по

начина, по който те желаеха. Казваха й да вижда себе си като глина,

оформяна от колелото на грънчар, с аморфна и променлива форма.

Казваха й да потъва в предметите, които й дават, да си ги представя като

живи същества, да извлича духа от тях.

Бяха минали седмици, преди да успее да се превъплъти. Усещането

бе толкова болезнено, че тя бе повърнала, а след това и припаднала.

Когато най-после бе отворила очи, просната върху един от плесенясалите

столове в покоите на Сестрите, с влажна кърпа, поставена на лицето, видя

госпожа Блек наведена над нея със светнали очи. Теса бе усетила киселият

й като оцет дъх.

— Добре се справи днес, Тереза — бе рекла тя, — много добре.

Онази вечер, когато Теса се бе прибрала в стаята си, вътре я чакаха

подаръци, две нови книги на нощната й масичка. По някакъв начин

Сестрите на мрака бяха отгатнали, че четенето е голямата страст на Теса.

Затова й бяха дали „Големите надежди"*, а също и — да не повярва човек

— „Малки жени"**. Теса бе прегърнала книгите и, самичка и невидяна от

никого, си бе поплакала.

* Прочут роман от Чарлз Дикенс. — Бел. прев.

** Роман на Луиза Мей Алкот. — Бел. прев.

След първото превъплъщение всичко стана по-лесно. Теса все още не

разбираше какво точно се случва с нея, за да може да го прави, но бе

запаметила стъпките, на които Сестрите я бяха научили така, както

слепецът запомня пътя от леглото до вратата на стаята си. Тя не знаеше

нищо за черното, странно измерение, през което я караха да пътува, но

знаеше пътя, по който да мине.

Тя се освободи от тези спомени и стисна парцаливия розов плат по-

силно. Отвори ума си и допусна тъмнината в него, като укрепи връзката

между себе си и духа от панделката, който я преведе през сенките. Стаята,