Ангел с часовников механизъм

симпатяга, ама ги знаеш чужденците. Не можеш да им имаш доверие, а и са

мързеливи и себични. Виж го него — по цял ден си седи в стаята, уж болен,

само и само да не пипне нещо.

Джесамин продължаваше да бръщолеви пълни глупости, очевидно

забравила за факта, че Джем и Уил в момента претърсваха Къщата на

мрака, докато тя се шляеше из парка с Теса.

— А Уил! Толкова самовлюбен, въпреки, че прилича на човек,

отгледан от диваци. Няма уважение към никого и нищо, нито пък

представа как е редно да се държи един джентълмен. Може би защото е

уелсец.

Теса бе изумена.

— Уелсец?

Но какво лошо има в това да си уелсец, имаше предвид тя, ала

Джесамин я разбра погрешно. Решила, че Теса се съмнява в произхода на

Уил, тя доволно продължи.

— О, да. С тая черна коса, можеш да си сигурна. Майка му е била от

Уелс. Баща му се влюбил в нея и зарязал нефилимите. Сигурно го е

омагьосала. — Джесамин се изкикоти. — В Уелс има всякакви магии и

дивотии, да знаеш.

Теса не знаеше.

— Сигурно, иначе щяха да си го потърсят — Джесамин се намръщи.

— Както да е. Не искам да говоря повече за Института. — Тя се обърна към

Теса. — Сигурно се чудиш защо съм толкова любезна с теб.

— Ами... — Теса наистина се чудеше. В книгите момичета като нея,

чиито семейства се бяха разорили, често биваха отглеждани от богати

настойници, които ги образоваха и им купуваха нови дрехи. Не че,

помисли си Теса, имаше пропуски в нейното образование. Леля Хариет не

отстъпваше на никоя гувернантка. От друга страна, самата Джесамин

никак не напомняше на благите възрастни дами от онези романи, чиито

действия винаги бяха продиктувани от добро сърце.

— Джесамин, чела ли си "Фенерджията"?*

* "The Lamplighter" — роман от Мария Къминс, издаден през 1854

година. — Бел. прев.

— Разбира се, че не. Момичетата не бива да четат книги — изстреля

Джесамин с тона на човек, рецитиращ нещо, чуто от другаде. — Както и да

е, госпожице Грей — продължи тя, — имам предложение.

— Теса — по навик я поправи Теса.

— Разбира се, та ние вече сме най-добри приятелки — рече

Джесамин, — а скоро ще станем още по-близки.

Теса я изгледа.

— Какво имаш предвид?

— Сигурна съм, че онзи ужасен младеж, Уил, вече ти е казал, че

скъпите ми мама и татко са починали. Ала те ми завещаха една немалка

сума пари. Заделила съм ги настрана за осемнайсетия си рожден ден,

който е след няколко месеца. Сигурна съм, че вече виждаш проблема.

Теса не го виждаше, но каза:

— Да?

— Аз не съм ловец на сенки, Теса. Ненавиждам всичко, свързано с

нефилимите. Не съм искала да бъда такава и най-голямото ми желание е

да напусна Института и повече да не срещна никого от там.

— Но аз чух, че родителите ти са били ловци на сенки...

— Никой не може да бъде принуден да е ловец — сряза я Джесамин.

— Освен това родителите ми не бяха такива. Те са напуснали Клейва

много рано, още докато са били млади. Мама винаги е била болезнено

ясна. Тя не желаеше около мен да се навъртат ловци на сенки. Казваше, че

такъв живот не е подходящ за едно момиче. Имаше други планове за мен.

Да израсна като дама, да се срещна с кралицата, да си намеря добър

съпруг, да имам чудесни малки бебенца. Да имам обикновен живот.

Тя изрече последните думи с невероятна страст.

— Знаеш ли колко момичета има в този град, Теса, момичета на

моята възраст, по-грозни от мен, които танцуват, флиртуват, смеят се и си

хващат съпрузи. Учат френски. А аз уча противни демонски езици. Не е

честно.

— Но ти би могла да се омъжиш — не разбираше Теса, — всеки мъж

би... — Бих могла да се омъжа за ловец на сенки — Джесамин изплю

последните думи — и да живея като Шарлот, да се обличам и да се бия

като мъж. Това е отвратително. Жените не са създадени за такъв живот.

Ние сме на този свят, за да създадем семейно огнище. Да го украсим така,

че да стоплим сърцата на мъжете си, да ги успокояваме с нежно и ангелско

присъствие.

В този момент Джесамин не изглеждаше нито нежна, нито ангелска,

ала Теса си наложи да не споделя това свое впечатление с нея.

— Не виждам как...

Джесамин стисна ядно ръката на Теса.

— Нима? Мога да напусна Института, Теса, ала не мога да живея сама.

Непристойно е. Ако бях вдовица, може би, но момиче на моята възраст... не

е прието. Но ако си имам някого, например сестра...

— Искаш да се правя на твоя сестра? — почти изпищя Теса.

— А защо не? — отговори Джесамин с тон, все едно това е най-

нормалното нещо на света. — Или пък братовчедка. Моята братовчедка от

Америка. Звучи много добре. Виж... — добави тя с прагматичен тон, —

няма какво друго да правим, нали? Сигурна съм, че бързо ще си хванем

съпрузи.

Теса я заболя главата. Искаше Джесамин да спре да говори за това

как ще си „хванат" съпрузи, все едно става дума за това да хванеш

настинка или пък котка.

— Ще те запозная с най-важните хора — продължи Джесамин, — ще

ходим на балове, на вечерни партита... — Внезапно тя млъкна и се огледа

наоколо, объркана. — Но къде се озовахме?

Теса също се огледа. Пътеката се бе стеснила. Сега представляваше

тъмна просека, виеща се между високи, криви дървета. Теса вече не