Ангел с часовников механизъм

— Да — каза Джем, — този път мисля, че вече наистина е мъртва.

Но Уил поклати глава.

— Мъртва? Не мисля така.

— А какво мислиш?

Вместо да отговори, Уил приближи тялото и се наведе до него. Той

постави два пръста върху бузата на жената и внимателно обърна главата

й така, че тя да ги погледне. Устата й бе широко отворена, а дясното око се

взираше в тавана.

Лявото висеше върху бузата, придържано към очната кухина от

дълга медна жица.

— Тя не е жива, но не е и мъртва. — каза Уил. Тя е като...

механичните джунджурии на Хенри. — Той докосна лицето й. — Кой би

могъл да създаде такова нещо?

— Нямам представа — отвърна Джем, — но тя ни нарече нефилими.

Знаеше кои сме.

— Или някой друг е знаел — каза Уил, — не мисля, че тя "знае"

каквото и да било. Тя е машина. Като часовник. И батерията й е свършила.

— Той се изправи. — Въпреки това трябва да я отнесем в Института.

Хенри ще иска да я изследва.

Джем не отвърна, той гледаше към жената на пода. Краката под

роклята й бяха боси и мръсни. Устата й бе широко отворена и той можеше

да види метала, проблясващ в гърлото й. Окото й се люлееше зловещо от

медната жица, докато някъде в далечината Биг Бен* отбеляза, че настъпва

пладне.

* Часовникова кула в Лондон и един от най-разпространените

символи на града. — Бел. прев.

Веднъж озовала се в парка, Теса установи, че започва да се отпуска.

Не бе излизала сред зеленина откакто бе пристигнала в Лондон и почти

пряко волята си се възхити от гледката на дръвчета и трева, макар паркът

да не бе и наполовина толкова прекрасен колкото Сентръл Парк в Ню

Йорк. Въздухът тук не бе така мъглив като в останалата част на града и

небето над нея бе почти синьо.

Томас чакаше в каретата, докато момичетата се разхождаха. Теса

вървеше зад Джесамин, която не спираше да бъбри. Вървяха по широк

път, който, съобщи й Джесамин, по необясними причини се наричаше

Ротън Роу*. Въпреки неприветливото си име, това очевидно бе мястото, на

което можеш да видиш всеки или самият ти да бъдеш видян. Ездачи в

изтънчени облекла яздеха в центъра на алеята, като жените бяха с

вдигнати воали и се смееха така, че гласовете им отекваха в летния

въздух. По краищата на пътя вървяха пешеходци. Под дърветата имаше

столове и пейки и жените седяха на тях, като въртяха цветни слънчобрани

и се разхлаждаха с разредена мента. Зад тях, засукали мустаци, пушеха

джентълмени, изпълвайки въздуха с миризмата на тютюн, която се

смесваше с аромата на окосена трева и коне.

* Буквално „прогнила улица". Широка алея в южната част на Хайд

Парк. През XVIII век е била популярно място за събиране на известни

лондончани. Днес е слабо използвана, освен за яздене на коне. — Бел. прев.

Макар, че никой не спря да ги заговори, Джесамин явно познаваше

всички и знаеше кой за кого ще се жени, коя си търси съпруг, кой имал

връзка с еди-коя си жена и как всички знаели за това. Бе малко объркващо

и Теса бе щастлива, когато излязоха от главната алея и тръгнаха по по-

малка, водеща навътре в парка.

Джесамин прокара ръка под тази на Теса и стисна дланта й

съучастнически.

— Нямаш представа какво облекчение е наоколо да има друго

момиче — бодро каза тя, — имам предвид, Шарлот е добричка, но е

омъжена и скучна.

— Ами Софи?

Джесамин изсумтя.

— Софи е прислужница.

— Но аз познавам момичета, които са добри приятелки с

прислужничките си — възрази Теса, макар това, което каза, да не бе

съвсем вярно. Бе чела за такива момичета, но нямаше такива познати. Все

пак, според романите, основната функция на прислужничките бе да

слушат как господарките изливат душата си с история за нещастна,

несподелена любов и понякога да се обличат в дрехите им, за да ги спасят

от някой злодей. Не че Теса можеше да си представи как Софи се опитва да

спаси Джесамин.

— Видя я как изглежда. Уродливостта я е направила свадлива. Една

прислужница следва да е хубава, да говори френски, а Софи нито изглежда

добре, нито говори чужди езици. Казвах й на Шарлот, но тя не ме послуша.

Тя никога не ме слуша.

— Нямам представа защо — рече Теса. Бяха завили по тясна пътека,

която криволичеше между дърветата. Виждаха отблясъците от реката

между стволовете им, а клоните над тях се бяха сплели като балдахин,

скриващ момичетата от яркото слънце.

— Нито пък аз — вдигна глава Джесамин, като остави слънчевите

лъчи да поиграят върху кожата й. — Шарлот никога никого не слуша. И

държи горкия Хенри под чехъл. Нямам представа защо се ожени за нея.

— Предполагам я е обичал...

Джесамин отново изсумтя.

— Никой не вярва в това. Хенри искаше достъп до Института, за да

работи по глупавите си експерименти в мазето и да не се бие. Не че е имал

нещо против да се ожени за Шарлот — не мисля, че е имало друга, — но

ако имаше и тя ръководеше Института, щеше да се ожени за нея. — Тя

подсмръкна. — Да не отварям дума за момчетата, Уил и Джем. Джем е