Ангел с часовников механизъм

— НЕ! — извика Теса толкова силно, че Софи подскочи и изпусна четката. Шарлот погледна към нея, а след това върна погледа си върху Теса.

— Както желаеш — отвърна тя. — Има и други начини, с които можеш да ни помогнеш. Сигурна съм, че знаеш много неща, за които не си писала в писмата си. В замяна, бихме могли да ти помогнем да намериш брат си.

Теса вдигна глава.

— Бихте направили това?

— Имаш думата ми — Шарлот се изправи.

Никоя от двете не бе докоснала чая върху подноса.

— Софи, би ли помогнала на госпожица Грей да се облече и след това да я доведеш на вечеря?

— Вечеря? — след всички истории за нефилими, долноземци, феи, вампири и демони, идеята за вечеря бе почти шокираща със своята обикновеност.

— Разбира се. Почти седем часът е. С Уил вече сте се запознали, сега ще видиш и останалите. Тогава може би ще се увериш, че можеш да ни имаш доверие.

С леко кимване Шарлот излезе от стаята. Докато вратата се затваряше, Теса поклати безмълвно глава. Леля Хариет й се бе струвала властна жена, ала бледнееше в сравнение с Шарлот Брануел.

— Изглежда строга, но всъщност е много, много мила — каза Софи, докато поставяше на леглото дрехата, която Теса трябваше да облече. — Не познавам някой с по-добро сърце.

Теса докосна ръкава на роклята с върха на пръста си. Бе от тъмен червен сатен, както бе казала Шарлот, с черни панделки, опасващи кръста и краищата на дрехата. Никога не бе обличала нещо толкова хубаво.

— Да ви помогна ли да се облечете, госпожице? — попита Софи.

Теса си спомни нещо, което леля Хариет винаги бе казвала: "Можеш

да опознаеш характера на човека не по това как го описват приятелите му, а по начина, по който се отнася със слугите си." Ако Софи смяташе, че Шарлот има добро сърце, може би това бе вярно.

Тя вдигна глава.

— Ще ти бъда задължена, Софи.

Досега никой никога не бе помагал на Теса да се облече, с изключение на леля й. Макар Теса да бе слаба, роклята очевидно бе шита за по-дребно момиче и Софи трябваше да стегне здраво корсета, за да може да се побере в роклята. Дъхът на Теса спря при това действие на прислужницата.

— Госпожа Брануел не одобрява стегнатите корсети — обясни Софи. — Според нея те причиняват умора и главоболие, а един ловец на сенки не може да си позволи да бъде слаб. Но госпожица Джесамин обича силно вталени дрехи и може да бъде много настоятелна.

— Е — каза останалата без дъх Теса, — аз все пак не съм ловец на сенки.

— И това е вярно — съгласи се Софи, закопчавайки дрехата с хитро измислено, подобно на кукичка, копче. — Какво мислите?

Теса се погледна в обгледалото и бе смаяна. Роклята определено й бе малка и освен това бе направена така, че да прилепва по тялото. Тя очертаваше фигурата й по почти шокиращ начин, стигайки чак до хълбоците й, където се надигаше от турнюр*. Ръкавите й разкриваха дантели с цвета на шампанско, висящи от маншетите. Изглеждаше по-възрастна, помисли си тя. Нямаше нищо общо с нещастното плашило, което я бе гледало от огледалото в Къщата на мрака. Но и бе малко непозната за самата себе си.

* Възглавничка с пълнеж от конски косъм, която служи като подложка на много разкроени и декорирани поли. Била е модерна в края на XIX век. — Бел. прев.

Ами ако след някое от превъплъщенията не съм се върнала в истинския си вид? Ако това дори не е моето лице?

Мисълта я паникьоса до такава степен, че се уплаши да не припадне.

— Малко сте бледа — каза Софи, докато изучаваше отражението на Теса с критичен поглед. Не изглеждаше обаче много изненадана от това, колко тясна е дрехата.

— Можете да се ощипете по бузите, за да им придадете малко цвят. Така прави госпожица Джесамин.

След като изпълни съвета и благодари на Софи, Теса излезе от стаята и се озова в дълъг каменен коридор. Шарлот я очакваше. Тя тръгна незабавно, следвана от леко накуцващата Теса. Черните копринени обувки, въпреки ниските си токове, не бяха най-доброто за натъртените й нозе.

Отвътре Институтът напомняше на замък — таванът изчезваше в сумрака, а по стените висяха гоблени. Поне Теса си мислеше, че отвътре замъците изглеждат така. Гоблените изобразяваха мотиви на звезди, мечове и руни, идентични с тези, които бе видяла татуирани по Уил и Шарлот. Имаше и едно постоянно повтарящо се изображение, на ангел, излизащ от езеро, който държи меч в едната си ръка и бокал в другата.

— Някога тук е имало църква — отговори Шарлот на неизказания въпрос на Теса, — "Малките Вси Светии”*. Изгоряла по време на големия пожар в Лондон**. Купихме земята след това и построихме Института върху руините. За нас е добре да сме на свята земя.