Ангел с часовников механизъм

* Известна църква в Лондон, изгоряла по време на големия пожар заедно с "Големите Вси Светии”. За разлика от другата църква обаче, „Малките Вси Светии" така и не била възстановена. Руините й биват напълно унищожени по време на бомбардировките, които самолетите на Третия райх извършват над Лондон по време на Втората световна война.

— Бел. прев.

** Ужасен пожар, опустошил Лондон между 2 и 5 септември 1666 година. — Бел. прев.

— На хората не им ли се е сторило странно, че строите върху останките на стара църква? — попита Теса, която почти подтичваше, за да не изостане.

— Те не знаят. Мунданите, както наричаме обикновените хора, не знаят какво правим — обясни Шарлот. — На тях мястото им изглежда пусто. А и мунданите не се интересуват от неща, които не ги засягат пряко.

— Тя се обърна към Теса и я въведе през една врата в широка, ярко осветена стая.

— Стигнахме.

Теса премигна от силната светлина. Стаята бе голяма, достатъчна, за да побере маса за двайсет души. Огромна газена лампа висеше от тавана и осветяваше помещението с жълтеникав блясък. Над бюфет, пълен със скъп на вид китайски порцелан, висеше златисто огледало, отразяващо стаята по дължина. Малка стъклена ваза, пълна с бели цветя, красеше центъра на масата. Всичко бе подредено с вкус и изглеждаше съвсем обикновено. В стаята нямаше нищо, което да подсказва какви хора обитават къщата.

Макар цялата маса да бе покрита с бяла ленена покривка, беше сервирано само за петима в единия й край, като само две места бяха заети. Двамата седнали бяха Уил и едно светлокосо момиче, на възраст приблизително колкото Теса, облечено с блестяща рокля. Те сякаш нарочно се пренебрегваха един друг и Уил погледна с видимо облекчение към новодошлите Теса и Шарлот.

— Уил — каза Шарлот, — надявам се помниш госпожица Грей?

— Спомените ми за нея са доста ярки, наистина — отвърна Уил. Той вече не носеше странните черни дрехи от предишния ден, а обикновени на вид панталони и сиво сако, с черна кадифена яка. Сивото правеше очите му да изглеждат по-сини от обикновено. Той се ухили на Теса, която се изчерви и бързо погледна встрани.

— И Джесамин... Джеси, погледни нагоре. Джеси, това е госпожица Тереза Грей, госпожице Грей, това е госпожица Джесамин Лъвлис.

— Толкова се радвам да се запознаем — промърмори Джесамин.

Теса я зяпна. Момичето бе изумително красиво. В някоя от книгите

на Теса щяха да я нарекат английска роза. Имаше сребристоруса коса, меки кафяви очи и блед тен. Носеше яркосиня рокля и имаше пръстени на почти всеки от пръстите си. Може и да носеше татуировки като тези на Уил и Шарлот, но те не се виждаха.

Уил погледна Джесамин с нескрито презрение и се обърна към Шарлот.

— Къде се е дянал съпругът ти?

Шарлот седна и посочи с ръка на Теса да се настани срещу нея, на стола до Уил.

— Хенри е в работилницата. Изпратих Томас да го извика. Ще се появи всеки момент.

— А Джем?

В погледа на Шарлот се прочете предупреждение, ала на глас каза

само:

— Не е добре. Отново е един от онези дни.

— Винаги е един от онези дни — каза Джесамин отвратено.

Теса тъкмо щеше да попита кой е Джем, когато Софи влезе, следвана от пълна жена на средна възраст, със сива коса, прибрана в кок. Двете започнаха да сервират вечерята. Имаше свинско печено, картофи, ароматна супа и пухкави филии, намазани с блестящо жълто масло. На Теса внезапно й се зави свят. Не бе усетила колко е гладна. Тя отхапа от една филия и видя, че Джесамин се взира в нея.

— Знаете ли — каза Джесамин равнодушно, — досега не бях виждала магьосница да яде. Предполагам, че не пълнеете? Сигурно отслабвате с магия.

— Не знаем дали е магьосница, Джеси — каза Уил.

Джесамин не му обърна внимание.

— Сигурно е ужасно да си толкова зла. Не се ли притеснявате, че ще отидете в Ада? — тя се приведе към Теса. — Какво мислите за дявола?

Теса остави вилицата си настрана.

— Искате ли да ви срещна с него? Бих могла да го призова ей сегичка, ако ви е толкова интересно. Нали знаете, аз съм магьосница.

Уил се изкикоти. Очите на Джесамин се присвиха.

— Няма нужда да сте толкова груба... — започна тя, но бе прекъсната от Шарлот, която се изправи с писък.

— ХЕНРИ!

На прага на трапезарията бе застанала познатата фигура на високия мъж с рижава коса и лешникови очи. Той носеше кожено работно яке върху риза и изумително ярка раирана жилетка, а панталоните му бяха покрити с нещо, подобно на въглищен прах. Не това обаче накара Шарлот да изпищи. Мъжът гореше. Малки пламъци пукаха над лакътя му и от тях се издигаше черен пушек.