Ангел с часовников механизъм

— Този часовников механизъм, който носиш на врата си... може ли да го видя за момент?

Теса се поколеба, след което кимна. Все пак това бе Хенри. Тя откопча верижката, свали я и му подаде ангелчето.

— Хубава малка играчка — каза той, въртейки го в ръцете си. — Откъде го взе?

— Беше на мама.

— Нещо като талисман, а? — той вдигна поглед. — Би ли имала нещо против да го разгледам в лабораторията?

— О! — Теса не можа да скрие нервността си. — Само ако си много внимателен. Той е всичко, което ми е останало от нея. Ако се счупи...

— Хенри няма да го повреди или счупи — успокои я Джем. — Той е много добър в това отношение.

— Вярно е — потвърди Хенри, но без да има хвалба в думите му. — Ще ти го върна в отлично състояние.

— Ами... — поколеба се Теса.

— Не виждам какъв е проблемът — рече Джесамин, която изглеждаше отегчена от разговора. — Не е като да има диаманти по него.

— За някои хора емоциите са по-важни от диамантите, Джесамин — каза появилата се на прага Шарлот. Изглеждаше обезпокоена. — Една жена иска да говори с теб, Теса.

— С мен? — учуди се момичето, забравяйки за момент ангела с часовников механизъм.

— Така изглежда, но коя е тази жена? — попита Уил — Трябва ли всички да тръпнем в очакване?

Шарлот въздъхна.

— Лейди Белкор. Тя е долу, в Храма.

— Сега? — намръщи се Уил. — Случило ли се е нещо?

— Аз се свързах с нея относно де Куинси — обясни Шарлот. — Преди вечеря. Надявах се да има някаква информация. Тя има такава, но настоява първо да види Теса. Изглежда въпреки усилията ни, слуховете за Теса са стигнали до долноземците и лейди Белкор проявява... интерес.

Теса изпусна вилицата си.

— Какъв интерес? — тя се огледа и забеляза, че всички погледи в момента са насочени към нея. — Коя е лейди Белкор?

Когато никой не отговори, тя се обърна към Джем, който изглеждаше най-склонен да й даде отговор.

— Тя ловец на сенки ли е?

— Тя е вампир — каза Джем — и информатор. Дава информация на Шарлот и ни държи в час за това, какво се случва в общността на Децата на нощта.

— Няма нужда да говориш с нея, ако не желаеш, Теса — каза Шарлот, — мога да я отпратя.

— Не — Теса отмести чинията си настрана, — ако знае толкова много за де Куинси, може да знае нещо и за Нат. Не мога да рискувам да я отпратя, ако разполага с такава информация. Ще се срещна с нея.

— Ти дори не знаеш какво иска от теб — каза Уил.

Теса го погледна преценяващо. Светлината правеше кожата му по-бледа, очите му по-сини. Бяха с цвета на водите в Северния океан, където ледовете се носеха по тъмносинята повърхност и приличаха на ледени висулки.

— Досега не съм срещала долноземец, ако не броим Сестрите на мрака. Бих искала да видя такъв.

— Теса — започна Джем, но тя вече бе на крака. Без да поглежда никой на масата, тя бързо излезе от стаята след Шарлот.

8

Камила

Плодовете падат, любовта умира, времето тече.

Пиеш от дъха ми безконечен.

Жив си след безброй промени.

Свеж след целувките на смъртта.

От пламнала наново летаргия.

От нечисти и безплодни наслади.

Неща чудовищни, безплодни и бледи.

И една отровна кралица.

Алджернон Чарлз Суинбърн, „Долорес”

Теса едва бе преполовила пътя по коридора, когато Уил и Джем я настигнаха и застанаха от двете й страни.

— Нима мислеше, че ще пропуснем да дойдем? — попита Уил и вдигна ръка, като остави магическата светлина да блесне между пръстите му и да освети коридора. Шарлот, която бързаше пред тях, се обърна, но не каза нищо.

— Знам, че ти нищо не пропускаш — отговори Теса, като задържа погледа си право напред. — Хранех обаче по-големи надежди, що се отнася до Джем.

— Където е Уил, там съм и аз — добродушно отвърна Джем, — освен това съм любопитен колкото него.

— Това не е нещо, с което човек трябва да се хвали. Къде отиваме? — попита внезапно Теса, изненадана, когато стигнаха края на коридора. Зад тях стените потъваха в неприветлив мрак. — Да не сме направили погрешен завой?

— Търпението е добродетел, госпожице Грей — каза Уил. Бяха застанали пред дълъг коридор, който се спускаше стръмно надолу. По стените липсваха гоблени и факли, и тъмнината подсказа на Теса защо Уил бе донесъл магическия камък.

— Този коридор води до Храма — каза Шарлот. — Това е най-безопасната зала в Института. Ако ще цялата сграда да падне или изгори, тази стая ще остане здрава. Това е и мястото, където се срещаме с онези, които по някаква причина не могат да стъпят на свята земя. Прокълнатите. И вампирите.

— Да си вампир проклятие ли е? — попита Теса.

Шарлот поклати глава.

— Не. Смятаме, че е някакъв вид демонична зараза. Повечето болести, които покосяват демоните, не се пренасят върху човешкия организъм, но понякога и това се случва, обикновено с ухапване или одраскване. Такива са вампиризмът, ликантропията...

— Демонската шарка... — вметна Уил.

— Уил, няма такава болест и ти добре знаеш това — каза Шарлот. — Та, докъде бях стигнала?