Ангел с часовников механизъм

— Лабораторията на Хенри... никога не съм виждала нещо подобно! — каза Теса на Шарлот, докато двете се изкачваха по стълбите. Вече бе останала без дъх, макар Шарлот да се движеше бавно и спокойно, и да изглеждаше сякаш никога няма да се умори.

— Да — отговори малко тъжно Шарлот, — Хенри щеше да прекарва цялото си време тук, ден и нощ, ако му разрешавах.

Ако му разрешавах. Думите изненадаха Теса. Не бе ли съпругът този, който решаваше кое е позволено и кое не? Дългът на съпругата бе просто да изпълнява желанията му и да му осигурява уют и утеха срещу превратностите на живота. Място, където да си почине.

Институтът обаче определено не бе такова място. Той бе отчасти дом, отчасти училище, отчасти бойна станция. И Хенри определено не го управляваше.

Внезапно Шарлот възкликна изненадано, спирайки се на стъпалото пред Теса.

— Джесамин! Какво става, за Бога?

Теса погледна нагоре. Джесамин стоеше на върха на стълбите, силуетът й се очертаваше на отворената врата. Все още носеше дневните си дрехи, макар косата й, оформена в сложни къдрици, да бе подготвена за вечеря, несъмнено от търпеливата Софи.

Лицето й бе изкривено от страховито изражение.

— Уил се държи абсолютно невъзпитано в трапезарията.

Шарлот изглеждаше озадачена.

— Какво значение има дали се държи абсолютно невъзпитано в библиотеката, оръжейната или на останалите места, където се държи така?

— Ами — каза Джесамин с тон, подсказващ, че отговорът трябва да е очевиден, — ние се храним в трапезарията.

Тя се обърна и се втурна надолу по коридора, поглеждайки през рамо, за да е сигурна, че Теса и Шарлот я следват.

Теса не можа да не се усмихне.

— Те са ти малко като деца, нали?

— Да — въздъхна Шарлот, — само дето се предполага, че децата те обичат.

Теса не можа да отговори на това.

Понеже Шарлот каза, че има да свърши нещо в гостната преди вечеря, Теса отиде сама в трапезарията. Веднага щом стигна там — горда от себе си, че не се е загубила — видя Уил, стъпил на единия от бюфетите, да бърника нещо, закачено за тавана.

Джем бе седнал на един стол и гледаше Уил с поглед, пълен със съмнение.

— Гледай само да го счупиш — каза той и наклони глава, когато забеляза Теса. — Добър вечер, Теса — поздрави той и се усмихна, когато видя погледа й. — Нещо не е наред с газената лампа и Уил се опитва да я поправи.

Теса не разбираше какво не е наред с лампата, но преди да може да попита, Джесамин влетя в стаята и изгледа кръвнишки Уил.

— Сериозно?! А не можа ли да викнеш Томас да свърши това? Един джентълмен не бива...

— Кръв ли имаш по ръкава, Джеси? — любопитно попита Уил, като погледна надолу. Лицето на Джесамин замръзна. Без да продума повече, тя се завъртя на пети и като стигна далечния край на масата, седна на един стол и загледа с каменно изражение пред себе си.

— Нещо случило ли се е, докато бяхте навън с Джесамин? — попита Джем, искрено разтревожен. Докато обръщаше глава към нея, Теса видя как нещо зелено блещука в основата на гърлото му.

Джесамин погледна към Теса, а в погледа й се четеше паника.

— Не — отговори Теса, — нищо...

— Успях! — извика триумфално влезлият в стаята Хенри, като размахваше нещо в ръка. Приличаше на медна тръба с черен бутон от едната страна. Макар да мислехте, че няма!

Уил изостави лампата и се вторачи в Хенри.

— Нали си даваш сметка, че никой от нас няма и най-малката представа за какво говориш?

— Моят фосфор работи. Най-после! — Хенри гордо размаха предмета. — Действа като магическата светлина, ала е пет пъти по-мощен. Натискаш един бутон и грейва като слънце.

Настъпи тишина.

— Значи — каза Уил накрая, — това е много мощна магическа светлина.

— Точно така — отговори Хенри, доволен от себе си.

— И как ще ни помогне това? — попита Джем. — Все пак светлината е за осветление. Не е като да е оръжие...

— Чакай само да го видиш! — отговори Хенри и вдигна предмета. — Гледай сега!

Уил се опита да възрази, ала твърде късно. Хенри вече бе натиснал бутона. Избухна ослепителна светлина и се чу съскащ звук, а после стаята потъна в мрак. Теса извика изненадано, а Джем тихо се засмя.

— Ослепях ли? — долетя гласът на Уил в мрака, леко подразнен. — Няма да съм никак доволен, ако си ме ослепил, Хенри.

— Не, не, но фосфорът явно... — притесни се Хенри, — явно е изгасил всички светлини в стаята.

— А не се очаква да го прави, така ли? — Джем звучеше благо, както винаги.

— Ами, не — каза Хенри.

Уил измърмори нещо под носа си. Теса не го разбра ясно, но бе почти сигурна, че е чула думите „Хенри” и „дебелоглав”. След това се чу страшен трясък.

— Уил! — извика някой разтревожено. Ярка светлина блесна в стаята и накара Теса да замижи. Шарлот стоеше на вратата с лампа с магическа светлина в ръка. Уил лежеше на пода в краката й сред купчина потрошени съдове от бюфета.

— Какво за Бога...

— Исках да подсиля полилея с газови лампи — каза кисело Уил, докато се изправяше в седнало положение, чистейки парчетата от счупени съдове от себе си.

— Томас можеше да свърши това. А сега ти потроши половината чинии.