Авемпарта

Бяха изминали почти два дни, а той не се бе приближил нито инч към целта си. Кулата все още лежеше недостижима. Освен ако не се научеше да плува сред буйното течение, да върви по вода или да лети, нямаше начин да достигне цитаделата.

- Те са там, предполагам - каза Есрахаддон.

Ройс бе забравил за магьосника. Той бе пристигнал по някое време, споменавайки, че Тракия е оцеляла, будна е и ще се възстанови напълно. След това бе седнал на един камък и прекара следващия час във взиране през реката, каквото и Ройс бе правил цял ден.

- Кои?

- Елфите. Те са от другата страна на реката и ни гледат. Подозирам, че могат да ни видят дори и от такова разстояние. Те са пълни с такива изненади. Повечето хора ги смятат за по-нисши - мързеливи, мръсни, необразовани създания - но истината е, че те ни превъзхождат в почти всяко едно отношение. Предполагам затова човеците са тъй бързи да ги отрекат; второто място наранява егото им.

Елфите са наистина забележителни. Само погледни тази кула. Излята и монолитна, като че се издига право от скалата. Колко елегантно. Колко съвършено. Вписва се в пейзажа като нещо естествено, като чудо на природата, само дето не е. Те са го създали с умения и техники, които и най-добрите ни зидари не биха проумели. Само си представи колко великолепни трябва да са градовете им! Какви чудеса крият горите отвъд реката.

- Значи никога не си бил отвъд нея?

- Никой човек не е бил и най-вероятно няма и да бъде. В мига, в който човек стъпи на онзи прекрасен бряг, ще се строполи мъртъв. Конецът, на който виси съдбата му, е наистина тънък.

- Как така?

Есрахаддон само се усмихна:

- Знаеш ли, че никоя човешка армия не е печелила битка срещу елфите преди появата на Новрон? По онова време елфите били нашите демони. Великата библиотека в Персепликуис има купища писано за това. Имало е и време, в което дори сме ги смятали за богове. Живеят толкова дълго, че никой не ги забелязва да стареят. Погребалните им церемонии са тъй тайнствени, че никой човек не е виждал елфически труп.

Те били първородните; Децата на Феррол, велики и могъщи. Били най-страховитото нещо в битка. Мечките и вълците можели да бъдат ловени. За бурите и наводненията е възможно да се подготвиш. Но нищо, нищо не можело да спре елфите. Техните остриета разрязвали нашите, стрелите им пробивали броните ни, щитовете им били непробиваеми и освен това те владеели Изкуството. Представи си почерняло от гилараб-рини небе. И те били само едно от оръжията им. Дори и да оставим Изкуството настрана, тяхната бързина, поглед, слух, равновесие и древни умения далеч надхвърлят възможностите на човека.

- Ако това е истина, защо те са там, а ние тук?

- Всичко е заради Новрон. Той ни показал слабостите им. Научил човечеството как да се бие, как да се защитава и ни дарил изкуството на магията. Без него сме били голи и беззащитни пред тях.

- И все пак не виждам как сме могли да победим - каза Ройс. - Дори и с това знание, предимството изглежда на тяхна страна.

- Истина е; и в равностоен бой бихме загубили, но той не е бил такъв. Виждаш ли, елфите живеят много дълго. Не мисля, че някой човек знае точния срок, но във всеки случай става дума за поне няколко века. Възможно е сега да ни наблюдават елфи, видели Новрон с очите си. Но никой не може да живее толкова дълго и да се размножава бързо. Раждането и смъртта в света на елфите са редки и свещени събития.

Представи си разрухата и мизерията, която войните са им докарвали. Без значение колко битки печелели срещу нас, всеки път строевете им били проредени. Каквото сме възстановявали в рамките на едно поколение, на елфите би отнело хилядолетие. Те били погълнати - удавени, ако предпочиташ - в заливащото море на човечеството - Есрахаддон поспря, сетне добави. - Само дето сега Новрон го няма. Няма да има спасител този път.

- Този път?

- Какво мислиш ги задържа там? Това са техните земи. За нас това изглежда преди цяла вечност, но за тях едва вчера са се разхождали по този бряг на реката. По това време вероятно са възстановили бройката си.

- Тогава какво ги спира да прекосят реката?

- Какво отделя всеки от онова, което желае? Страхът. Страх от унищожение; страх, че можем да ги унищожим напълно, но Новрон е мъртъв.

- Вече спомена това - изтъкна Ройс.

- Казах ти преди, че човечеството е разпиляло наследството на Нов-рон и с това ще докара гибелта си. Новрон дарил хората с магия, но вече го няма, а магията е забравена. Ние сме като деца, голи и невъоръжени. Предизвикваме яростта на вид, толкова възвишен спрямо нас, че дори няма да чуват писъците ни. Неинформираността на елфите за слабостта ни и древното споразумение между мъртъв император и Ериванската империя е всичко, което ни дели от унищожението.

- Тогава е хубаво, че не знаят.

- Точно това е - каза му магьосникът. - Научават.

- Г иларабринът?

Есрахаддон кимна:

- Според указа на Новрон, бреговете на реката са рин контита.

- Забранени за всички - грубо преведе Ройс, с което си спечели фина усмивка от страна на чародея. - И аз мога да чета и пиша.