Авемпарта

- Слушай - започна Терън още веднъж и пак спря. - Не съм свикнал да съм длъжник някому. Винаги съм се отплащал по свой начин. Всичко, което имам, съм придобил с работа и пак работа. Не искам ничия помощ и не се извинявам за това, което съм, разбираш ли?

Ейдриън кимна.

- Но... е, много от онуй, дето каза вчера, беше истина. Ала днес някои неща са различни. Тракия и аз ще се махнем от това място веднага щом тя се възстанови. Няколко дни почивка ще са достатъчни, предполагам. Ще се отправим на юг, може би към Олбърн или дори Калис; чувам, че там времето се задържа топло по-дълго и е по-добре за вегетацията. Както и да е, това ни оставя тук за още няколко нощи. Още няколко нощи ще трябва да живеем под тази сянка. Няма да изгубя малкото си момиченце по начина, по който загубих другите. Знам, че дърт фермер като мене няма да е от голяма полза да размахва коса или вила срещу онуй нещо, но ако се стигне дотам, ще е харно да знам как да се бия. Така ако се появи преди да сме си тръгнали, поне ще имам шанс. Не е много, ама имам малко закътано сребро и се чудех дали предложението ти да ме обучаваш още важи.

- Първо да уточним някои неща - каза твърдо Ейдриън. - Дъщеря ти вече ни плати да ти помогнем с каквото се наложи, така че си запази парите за пътуването на юг или няма да те науча на нищо. Разбрахме ли се?

Терън се поколеба, сетне кимна.

- Добре. Предполагам можем да започнем веднага, ако си готов.

- Да вземем ли мечовете ти? - попита Терън.

- Това би било проблем, като се има предвид, че ги оставих на Мили и от снощи никой не я е виждал, но засега това няма значение.

- Да отрежа пръчки тогава? - предложи фермерът.

-Не?

- А какво?

- Защо просто не седнеш и чуеш някои неща? Има много неща, които трябва да знаеш, преди да се научиш да замахваш към нещо.

Терън го изгледа скептично.

- Искаш от мен да те обуча, нали? Ако аз поисках да ме научиш как да стана добър фермер само за няколко часа, ти какво би казал?

Терън кимна примирено и седна на прахта недалеч от мястото, къде-то Ейдриън бе срещнал за първи път Пърл. Ейдриън нахлузи ризата си, взе кофа, обърна я наопаки и седна пред фермера.

- Както с всяко нещо, боят изисква упражнение. Всичко може да изглежда лесно, ако наблюдаваш някой, който е усвоил занаята си до съвършенство, но изискващите се за това часове и години на изтощителна практика остават скрити от погледа ти. Затова съм сигурен, че можеш да изореш поле за частица от времето, което би ми отнело на мен. С фехтовката не е по-различно. Тренировката ще ти позволи да реагираш на събития без да се замисляш и дори да предвиждаш въпросните събития. Превръща се в начин на предвиждане, умение да погледнеш напред в бъдещето и да знаеш точните действия на опонента си, преди той да ги е направил. Без практика би ти се наложило да мислиш прекалено. При битка с по-опитен противник, дори частица от секундата колебание може да те убие.

- Моят противник е гигантска змия с криле - каза Терън.

- И е убила мнозина. Определено по-опитен опонент, бих казал. Така че тренировката е от първостепенна важност. Въпросът е, какво е нужно да упражняваш?

- Да размахвам меч, бих си помислил.

- Вярно, но това е само една малка част. Ако всичко опираше само до размахването, всички с два крака и поне една ръка щяха да са експерти. Не, има още много неща. Първо - концентрацията. Тя означава много повече от това просто да обръщаш внимание на битката. Означава да не се притесняваш за Тракия или да мислиш за семейството си, миналото или бъдещето. Означава да стесниш вниманието си единствено върху това, което правиш в момента. Може да звучи лесно, но не е. Сетне идва дишането.

- Дишането? - запита Терън със съмнение.

- Да. Зная, че дишаме непрекъснато, но понякога спираме да дишаме или спираме да дишаме правилно. Някога да си бил изумен и да си откривал, че си притаил дъх? Някога да си се задъхвал, когато си много нервен или изплашен? Някои дори припадат тогава. Повярвай ми, в истинска битка ще си изплашен и освен ако не тренираш, ще дишаш много слабо или изобщо няма да си поемаш дъх. Намаленият приток на въздух намалява силата на тялото ти и ти пречи да мислиш чисто. Ще станеш уморен и бавен, нещо, което не можеш да си позволиш по време на битка.

- И как да дишам правилно? - запита Терън с лек оттенък на сарказъм.