Авемпарта

- Ах, наистина образован мъж. Та както казвах, бреговете на река Нидвалден са рин контита.

Разбиране се появи на лицето на крадеца:

- Далгрен нарушава споразумението.

- Точно. Указът също поставя условието, че елфите нямат право да отнемат човешки животи, освен ако хората не прекосят реката. Но не се споменава нищо за хора, убити чрез благовидни действия. Ако търколя речен камък от върха на хълм, той може да отиде навсякъде, но твърде вероятно е да се затъркаля надолу. И ако в подножието има хора, той може да ги премаже, но не аз ще съм този, който ги е убил, а камъкът. И нещастното стечение на обстоятелствата, че стоят на пътя му.

- И гледат какво ще направим, как ще се справим с това. Определят силата и слабостите ни. Както ти правиш с мен.

Есрахаддон се усмихна.

- Може би - каза той. - Няма начин да сме сигурни дали те са отговорни за присъствието на звяра, но едно нещо е сигурно: те наблюдават. Когато видят, че сме безпомощни срещу един гиларабрин, ако сметнат, че споразумението е нарушено или когато то изтече, страхът вече няма да ги спира.

- Това ли е истинската причина да бъдеш тук?

- Не - магьосникът поклати глава. - Свързано е, но войната между елфи и хора ще се разрази, независимо от това какви действия предприемам. Просто се опитвам да смекча удара и осигуря на човечеството шанс за борба.

- Може да започнеш, като научиш неколцина други да правят това, което стори миналата нощ.

Магьосникът погледна към крадеца:

- Какво имаш предвид?

- Скромността не ти отива - каза му Ройс.

- Не, предполагам.

- Мислех, че не можеш да правиш изкуството си без ръце?

- Много е трудно, отнема много време и не е особено точно. Представи си да се опитваш да си напишеш името с крака. Започнах да работя по това заклинание преди да дойдете тук, смятайки, че може да ни е от полза в даден момент. Огнената стена за малко не ви погълна. Трябваше да бъде няколко ярда по-далеч и да се задържи с часове, а не минути. С ръце бих... - той спря. - Няма смисъл да спекулирам върху това.

- Толкова ли си бил могъщ преди?

Есрахаддон се ухили дяволито:

- Мило момче, не би могъл да си представиш.

* * *

Възстановяването на Тракия бързо се разчу из селото. Тя все още бе малко отпаднала, но учудващо здрава. Можеше да вижда ясно, всичките й зъби си бяха на мястото и имаше апетит. Когато утрото се преполови, тя седеше и кусаше супа. Този ден имаше определено по-различен поглед в очите на селяните. Неизречената мисъл на всеки бе същата - звярът беше нападнал и никой не беше умрял.

Повечето бяха видели крилатия звяр в светлината на ярките зелени пламъци. Всеки от тях установи присъствието на спътник, отдавна изгубен приятел, завърнал се неочаквано - надеждата.

С изгрева на слънцето се отправиха да подготвят още огньове. Вече имаха разработена система и можеха да подготвят кладите само с няколко часа работа. Подозирайки, че звярът - очевидно виждащ добре в тъмното - би могъл да бъде затруднен с гъст дим, Винс Грифин предложи да използват димни гърнета. Векове наред фермерите ги бяха използвали да прогонват застрашаващи реколтата насекоми и Далгрен не правеше изключение. Старите гърнета бяха прилежно събирани и напълнени, като че ли се очакваше нашествие от скакалци. Същевременно Ейдриън, Тад Бо-туик и Клайн Гудман изследваха външните постройки в търсене на най-добрата защита.

Ейдриън раздели мъжете на малки групи. Една групица започна да разширява зимника, който откриха в пушилнята, а друга започна да копае тунел с намерението да се опитат да заловят звяра. Огромна преследваща човек змия може и да го последва в тунел, но ако последният се стесняваше постепенно, биха могли да съумеят да запушат изходите, преди звя-рът да се е осъзнал. Никакво човешко оръжие не можеше да го нарани, но Ейдриън предположи, че за залавянето не съществуваха такива ограничения.

Дякон Томас не бе особено въодушевен от цялото копаене, рязане и горене на територията на замъка, но вече бе повече от очевидно, че селяните са намерили нов водач в лицето на Ейдриън. Томас мълчаливо бе останал в къщата, грижейки се за Тракия.

- Ейдриън?

Той се миеше при кладенеца, където можеше да намери малко усамотение. Вдигна очи и видя Терън.

- Гледам, че сте копали - каза фермерът. - Дилън спомена, че си ги накарал да изкопаят тунел. Доста умно.

-Малки са шансовете да проработи - обясни Ейдриън, докато си плискаше лицето, - но поне е вариант.

- Слушай - започна старецът с измъчено изражение на лицето си, сетне замлъкна.

- Тракия добре ли е? - попита Ейдриън след около минута.

- Отлично, здрава е като нейния старец - каза гордо той, удряйки се в гърдите. - Ще е нужно доста повече от дърво, за да я пречупи. Тъй сме ние Ууд. Може да не мязаме такива, но сме костелив орех. Може да ни отнеме време, но ние се завръщаме, а когато го сторим, сме по-силни от всякога. Въпросът е, че имаме нужда от нещо - знаеш, причина. Аз нямах. Или поне си мислех, че нямам. Тракия ми доказа противното.

Отново настъпи неловко мълчание.