Авемпарта

- Трябва да дишаш бавно и дълбоко, още преди да се е наложило, още преди да се изисква. В началото ще бъде съзнателна мисъл и ще изглежда излишно, дори разсейващо. Но с времето ще става автоматично. Също е добре да помниш, че имаш най-силен удар при издишване. Добавя сила и фокус към него. Понякога викането или крещенето помага. Ще искам това от теб по време на обучението ти. Искам да го чувам, когато замахваш. По-късно няма да бъде наложително, макар че понякога помага да стреснеш опонента си - Ейдриън спря за малко и Терън видя лека усмивка да разтяга устните му. - Сетне идва равновесието; и то означава много повече от това да не паднеш. За съжаление хората имат само два крака. Това са само две опорни точки. Извади едната и ставаш уязвим. Ето защо трябва да си държиш краката на земята. Това не означава, че не можеш да се движиш, но когато се движиш, по-скоро приплъзваш, откол-кото повдигаш крака. Трябва да запазваш тежестта си напред, коленете леко превити и да се опираш на предната част на ходилата, а не на петите. Приближаването на краката намалява опорните ти точки до една, така че ги дръж раздалечени на ширината на раменете.

Определянето на подходящия момент, естествено, е много важно. Отсега те предупреждавам, в началото няма да можеш да разчиташ времето. Това ще се подобри с течение на тренировките. Вчера видя колко объркващо може да бъде да пропуснеш замаха си. Преценката на времето ти позволява не само да уцелиш, но да нанесеш поражения. Ще се научиш да откриваш тенденции в движението. Ще знаеш кога да очакваш разкриване или слабост. Често можеш да предвидиш атаката като наблюдаваш как противникът ти се движи - стойката на краката му, погледът в очите, издайническото движение на рамото, стягането на мускул.

- Но аз не се бия с човек - намеси се Терън. - Не мисля, че то дори има рамо.

- Дори животните издават намеренията си. Те се прегърбват, свиват и променят тежестта си, точно както хората правят. Подобни сигнали не е нужно да бъдат очевидни. Повечето опитни бойци ще се опитат да прикрият намеренията си, или още по-лошо, да те заблудят с лъжливо движение. Те искат да объркат разчета ти на времето, да нарушат равновесието ти и да им осигуриш пролука. Разбира се, точно това е, което ти искаш да причиниш на тях. Ако е изпълнено добре, противникът ти вижда подвеждащото движение, а не атаката. Резултатът - в твоя случай - е обезглавена летяща змия.

Последното нещо, което трябва да кажа, е и най-трудното. То не може да бъде научено. Трудно може да бъде обяснено. Това е идеята, че боят - битката - не е в ръцете или краката ти, а в главата ти. Истинската борба се води в ума ти. Трябва да си убеден в победата още преди да си започнал борбата. Трябва да я виждаш, подушваш и вярваш непоклатимо в нея. Това е вид увереност, но трябва да се пазиш от прекалената самоувереност. Трябва да бъдеш гъвкав - да се адаптираш в миг и никога да не се предаваш. Без това, нищо друго не е възможно. Ако не вярваш, че ще победиш, страхът и колебанието ще позволят на противника да те убие. Сега да вземем два яки клона и да проверим колко добре си слушал.

* * *

Тази нощ също запалиха огньовете. Всички се скриха в господарската къща или в мазето на пушилнята. Ройс и Ейдриън бяха единствените, които се движеха навън, но дори те стояха зад прага на вратата на пушил-нята, оглеждайки нощта на светлината на огъня.

- Как е Тракия? - запита Ройс, вперил очи в небето.

- Отлично, като се има предвид опитът й да счупи клон със собствената си глава - отвърна Ейдриън, докато седеше върху бъчва и глозгаше овнешки кокал. - Дори чух, че искала да помага с вечерята - поклати глава и се усмихна. - Бива си го това момиче. Трудно ми е да си го представя след онази арка в Колнора, но тя е жилава. Истинската промяна е у стареца. Терън казва, че възнамеряват да напуснат след ден-два, веднага щом Тракия е в състояние да пътува.

-Значи оставаме без работа? - каза с престорено разочарование Ройс.

- Защо, да не би да имаш напредък? - запита Ейдриън, докато хвърляше кокала и обърсваше ръце в дрехата си.

- Не. Не мога да разбера как да я достигнем.

- Тунел?

- Помислих си за това, но претърсих всеки инч от гората и скалите. Нямаше нищо; нито пещера, нито долчинка; нищо, което да загатва за тунел. В задънена улица съм.

- Ами Есра? Магьосникът няма ли някакви идеи?

- Може би, но той е уклончив. Крие нещо. Иска да се добере до кулата, но не казва защо и отбягва директните въпроси. Нещо му се е случило там преди години. Нещо, за което той не иска да говори. Утре може да съумея да изстискам повече информация, ако му кажа, че семейство Ууд вече не се нуждаят от услугите ни и че сега нямам причина да продължавам да опитвам.

- Смяташ ли, че той няма да се досети?

- Да се досети за какво? - запита Ройс. - Честно, утре ще опитам за последно и ако не успея да намеря нищо, предлагам да се отправим с Те-рън и Тракия.

Ейдриън мълчеше.

- Какво? - запита Ройс.

- Просто ще ми е неприятно да ги изоставя така. Имам предвид, вече започват да се опомнят.