Авемпарта

- Не, всякакъв контакт бе прекъснат при Нидвалден, така че беше много вълнуващо. Никой не знаеше какво да очаква. Лично аз знаех много малко за Авемпарта, освен историята как тя е била свидетел на последната битка от Великите елфически войни. Императорът се срещна с неколцина висши чиновници от Ериванската империя в кулата, докато Джериш и аз се опитахме с неособен успех да продължим обучението на Неврик. Видът на водопада и необичайната архитектура бяха прекалено силен конкурент за вниманието на дванадесетгодишно момче.

Беше привечер, почти се беше стъмнило. Неврик ни бе посочвал разни неща цял ден, радвайки се, че нито Джериш, нито аз можехме да познаем нещо от елфическите обекти, които той изнамираше. Например, имаше няколко прострени дрехи от лъскава материя, чиито имена не знаехме. За пръв път от векове хората се срещаха отново с елфите и това ни поставяше в неизгодно положение. Неврик се радваше да обърква учителите си, така че когато запита за нещото, което летяло към кулата, аз си помислих, че е видял птица или прилеп, но той каза, че било прека-лено голямо и приличало на змия. Спомена, че влетяло в един от високите прозорци на цитаделата. Неврик беше толкова настоятелен за него, че всички влязохме обратно вътре. Бяхме започнали да се изкачваме по главното стълбище, когато чухме писъците.

Звучеше, като че война бушува над главите ни. Личните телохранители на императора - отряд тешлорци - се биеха с гиларабрина, докато императорът се оттегля по стълбите. Видях елфи да се хвърлят към създанието, умирайки, за да защитят императора.

- Елфите?

Есрахаддон кимна.

- Бях удивен от гледката. Цялата сцена е все така ярка пред очите ми дори и след близо хиляда години. Нито рицарите, нито елфите можеха да спрат звяра, който изглеждаше твърдо решен да убие императора. Бе отвратителна битка; рицари падаха по подгизналите стълби, елфи следваха примера им. Императорът ни заповяда да отведем Неврик в безопасност.

Джериш грабна момчето и го извлече протестиращо от кулата, но аз се поколебах. Осъзнах, че веднъж озовали се на открито, крилатият звяр би могъл с лекота да се стрелне и да ни убие. Изкуството не би го победило. Създанието бе магическо и без ключа към заклинанието не бих могъл да сторя нищо. Осени ме идея и щом императорът излезе, направих заклинание за затваряне - не върху звяра, а върху кулата, така че гилараб-ринът се озова в капан. Останалите вътре елфи и рицари бяха обречени, но звярът бе пленен.

- Откъде бе дошъл? Какво го бе накарало да атакува?

Есрахаддон сви рамене:

- Елфите настояваха, че не знаят нищо за атаката и че нямали представа откъде е дошъл звярът. Един гиларабрин бил изчезнал сред войните и бил сметнат за унищожен. Споменаха зараждането на войнствено движение сред Ериванската империя, което искало да разпали война. Говореше се, че отговорността е именно тяхна. Елфическите владетели се извиниха и ни увериха, че ще разследват обстойно случая. Императорът, убеден че не би било мъдро да отвръщаме на удара или да оповестяваме случката публично, реши да не обръща внимание на атаката и да се прибере у дома.

- Какво общо има това с оръжието?

-Гиларабринът е призовано създание, могъща магия, дарена със собствен живот, необвързан със съществуването на създателя му. Съществото не е напълно живо: не може да се размножава, да старее или да оцени екзистенцията, но не може да умре. Но може да бъде прогонено. Никое заклинание не е съвършено; всяка магия има шев, където нишката може да бъде разплетена. При гиларабрина този шев е името му. При всяко призоваване на гиларабрин се създава и обект - меч, върху който е изгра-вирано името на създанието. Той се използва за контролирането на звяра и при нужда - за унищожението му. Елфите твърдят, че след края на войната поставили гиларабринските мечове в Авемпарта спрямо заръката на Новрон. Всички зверове били призовани и унищожени - без един.

Ройс се изправи, за да опъне крака.

- Значи владетелите на елфите са си запазили един звяр за всеки случай или онази войнствена група го е скрила, за да всява смут. Владетелите ви казват, че всички мечове са там. Може би са, може би не и те просто искат...

- Там е - прекъсна го Есрахаддон.

- Виждал ли си го?

- Разведоха ни из кулата когато пристигнахме. Близо до върха има нещо като мемориал от войната. Там са изложени всичките мечове.

- Добре, значи мечът е налице - каза Ройс, - но не затова искаш да влезеш. Не си дошъл тук, за да спасиш Далгрен. Каква е истинската причина?