Авемпарта

- С малко повече късмет няма и да ни трябват. Това, от което имаме нужда, е хубаво въже, поне шестдесет фута, фенери, огниво, восък.

- Това няма да ми допадне, нали? - измъчено запита Ейдриън.

- Никак - отвърна му Ройс.

Глава 9

Изпитания на лунна светлина

- Обратно в леглото! - изкрещя мъжът. - Връщай се в леглото незабавно!

Ариста се разхождаше из коридора на имението, колкото за да го разгледа, толкова и да се отърве от Бърнис, която настояваше принцесата да подремне. Първоначално си помисли, че виковете се отнасят към нея и докато се примиряваше с лиготиите на Бърнис, то определено нямаше да позволи някой да се обръща към нея по начина на този кресльо. Макар и извън родното си кралство Меленгар, тук също си оставаше принцеса и посланик и никой нямаше право да й говори така.

Тя се отправи с ядосано изражение и свивайки зад ъгъла, видя мъж на средна възраст и младо момиче. Тя бе облечена само в нощница, по лицето си имаше белези. Той я държеше за китката и се опитваше да я блъсне в една спалня.

- Пусни я! - нареди Ариста. - Хилфред! Пазачи!

Мъжът и момичето се взряха удивени в нея.

Хилфред изскочи иззад ъгъла и за миг застана с изваден меч между принцесата и източника на гнева й.

- Казах незабавно да си махнеш мръсните ръце от нея или ще накарам да ти ги отсекат до китката.

- Но аз... - започна мъжът.

От другата посока се зададе двойка имперски стражници.

- Милейди? - поздравиха я те. Хилфред мълчаливо посочи с меча си към врата на досадника.

- Арестувайте тази отрепка - заповяда Ариста. - Домогваше се до момичето.

- Не, не, моля ви - протестира девойката. - Вината беше моя. Аз.

- Вината не е твоя - Ариста я изгледа със съжаление. - И няма от какво да се страхуваш. Ще се погрижа той никога вече да не те притеснява - теб или когото и да било.

- Велики Марибор, защити ме - помоли се мъжът.

- О, не, вие не разбирате - каза момичето. - Той не ме нараняваше. Опитваше се да ми помогне.

-И как?

- Преживях инцидент - посочи белезите на лицето си. - Дякон Томас се грижеше за мен, но днес вече се чувствах по-добре и исках да стана и да се разходя, но той прецени, че би било по-добре, ако остана на легло още един ден. Наистина само се опитваше да ми помогне. Моля ви, не го наранявайте. Той бе толкова мил.

- Познавате ли този човек? - запита стражите Ариста.

- Бе му разрешен достъп от архиепископа като дякон на това село, милейди; и наистина се е грижел за това момиче на име Тракия.

Томас, чиито очи бяха широко разтворени от страх, а мечът на Хилф-ред все още в опасна близост до гърлото му, кимна и неумело се постара да изобрази приятелска усмивка.

- Моя грешка - каза Ариста, свивайки устни. Погледна към стражите: - Върнете се към задълженията си.

- Принцесо - двамата се поклониха рязко, обърнаха се кръгом и изчезнаха в посоката, от която бяха дошли.

Хилфред бавно прибра меча в ножницата.

Тя отново погледна към двамата.

- Извинявам се, просто... няма значение - тя се извърна, засрамена.

- О, не, Ваше Височество - каза Тракия, опитвайки се да направи реверанс. - Благодаря ви много за помощта, дори и да не се нуждаех от нея. Хубаво е да знам, че някой толкова издигнат като вас би си правил труда да се притече на помощ на бедна фермерска дъщеря - Тракия се взираше в нея със страхопочитание: - Никога преди не бях срещала принцеса. Дори и не бях съзирала.

- В такъв случай се надявам да не съм прекалено голямо разочарование.

Тракия понечи да отговори, но Ариста я изпревари:

- Какво ти се е случило? - посочи с жест лицето й.

Тракия прокара пръсти по челото си:

- Толкова ли е зле?

- Беше гиларабринът, Ваше Височество - обясни Томас. - Тракия и баща й Терън са единствените досега, съумели да оцелеят от негова атака. Сега, мило момиче, моля те, върни се в леглото.

- Но аз наистина се чувствам много по-добре.

- Тя ще се поразходи с мен, дяконе - осведоми го Ариста с по-мек тон. - Ако се почувства зле, ще я заведа обратно в леглото.

Томас кимна и се поклони.

Ариста хвана Тракия под ръка и я поведе по коридора. Хилфред вървеше на няколко крачки зад тях. Нямаше много място за разходки, само около тридесетина ярда: имението не беше истински замък. Къщата бе построена от големи грубо изрязани стволове - някои все още необелени - и Ариста предположи, че трябва да съдържа само около осем спални. В добавка имаше приемна, кабинет и голяма зала с висок таван и глави на мечки и елени по стените. Напомняше й за умалена и по-груба версия на тронната зала на крал Росуорт. Подът беше изработен от широки борови дъски, а за външни стени служеха дебели трупи. Около тях бяха наковани железни фенери, приютили свещи, чиято трептяща светлина хвърляше причудливи полукръгове; макар да бе средата на деня, къщата бе тъмна като пещера.

- Толкова сте добра - каза й момичето. - Останалите се отнасят с мен като... като че нямам място тук.

- Е, аз се радвам на присъствието ти - отвърна Ариста. - С изключение на моята дойка Бърнис, ти си единствената друга жена тук.