Авемпарта

Така че всеки един от вас би могъл да бъде Наследникът на Новрон, притежател на божествена кръв - бог. Някой от вас усетил ли е вътрешна сила? Увереност, че е по-достоен от останалите? Това е вашият шанс да покажете на цял Елан на какво сте способни. Впишете името си в списъка, тръгнете на свечеряване, убийте звяра - и ще станете наш свещен водач. Няма да бъдете просто крале, а императори - и всички крале ще се прекланят пред вас. Ще заемете имперския трон в Акуеста. Всички верни империалисти и цялата сила на църквата ще застанат зад вас, възвестявайки нова ера на порядък, която ще докара мир и хармония. От вас се иска само да убиете един самотен звяр. Какво ще кажете?

Този път тълпата заликува. Салдур косо погледна архиепископа и се отдръпна назад, за да заеме мястото си.

* * *

Когато Ройс стигна в Далгрен, в селото цареше хаос. Навсякъде имаше хора. Повечето от селяните се отправяха към бунара. Имаше множество нови лица, всички мъжки, повечето от които носеха различни оръжия. Ройс откри Ейдриън, заобиколен от жителите на селото. Никой от тях не изглеждаше особено щастлив.

- Сега къде ще отидем? - Селън Броктън избухна в ридания.

Ейдриън още веднъж се покатери на кладенеца, изправяйки се над

тълпата. Изглеждаше сякаш иска да счупи нещо:

- Не зная, госпожо Броктън. У дома, предполагам - поне засега.

- Но домът ни е със сламен покрив.

- Опитайте се да изкопаете укрития колкото е възможно по-надълбо-ко.

- Какво става? - запита Ройс.

- Архиепископът на Гхент пристигна и се нанесе в имението. Той и духовенството му, както и група благородници, са заели целия замък и изгониха останалите. Или почти всички - впрегна Ръсел, Дилън и Клайн да запълнят тунела и укритието, като казваше, че трябвало да поправят щетите или да увиснат на бесилката за увреждане на собственост. Добрият стар дякон Томас стоеше там и кимаше: „Казвах им да не го правят, но те не искаха да слушат.“ Задържаха и по-голямата част от добитъка, казвайки, че щом се намирал в замъка, значи бил негова собственост. Сега всички ме обвиняват за загубата на животните си.

- Ами кладите? - запита Ройс. - Все още бихме могли да построим една на мегдана.

- Не - отвърна Ейдриън. - Негова светлост обяви за незаконно сеченето на дърва и конфискува воловете заедно с останалите животни.

- Каза ли му какво се случва след залез-слънце?

- Нищо не мога да му кажа - Ейдриън прокара ръце през косата си с такъв жест, като че искаше да я отскубне. - Не мога да мина през двайсетината войници на портата. От което предполагам има полза, защото иначе бих го убил.

- Какво изобщо прави тук църквата?

- Тук идва най-интересното - каза му Ейдриън. - Нали знаеш за оповестявания от църквата турнир? Е, оказва се, че съревнованието е да се убие гиларабринът.

- Какво?

- Възнамеряват да пращат претендентите по залез да се бият с него един по един. Заковали са списък на портата.

- Всичко е наред, всичко е наред - изкрещя дякон Томас.

Всички се обърнаха и видяха свещеника да се приближава от пътеката откъм замъка. Вървеше с вдигнати ръце, като че благославя. На лицето си имаше широка усмивка, превърнала очите му в полумесеци.

- Всичко ще се оправи - каза им с висок уверен тон. - Архиепископът е тук, за да ни помогне. Ще убият звяра и ще ни спасят от този кошмар.

- Ами добитъка ни? - поинтересува се Винс Грифин.

- По-голямата част от него им е нужна да нахранят войниците си, но останалото ще ни бъде върнато след убийството на звяра.

Тълпата замърмори.

- Каква цена поставяте на безопасността си? Каква цена поставяте на живота на децата си? Прасе или крава по-ценни ли са от собствената ви плът и кръв? Гледайте на това като на десятък и бъдете благодарни, че църквата дойде в Далгрен, за да ни спаси. Никой друг не го стори. Кралят на Дънмор ни игнорира, но вашата църква изпрати не просто някакъв си рицар или маркграф, а самият архиепископ на Гхент. Скоро звярът ще бъде убит и щастието още веднъж ще се възцари в Далгрен. Ако това означава една безмесна година и оране без волове, със сигурност цената не е прекалено висока. Сега, моля ви, вървете си по домовете. Не им се пречкайте и ги оставете да си свършат работата.

- А дъщеря ми? - изръмжа Терън и си проправи път, очевидно ре-шен да убива.

- Всичко е наред. Говорих с архиепископа и епископ Салдур; те се съгласиха да я оставят. Преместиха я в по-малка стая, но...

- Не ми позволяват да я видя! - сопна се фермерът.

- Зная, зная - каза Томас с успокояващ глас. - Но аз мога. Само се отбих да обясня нещата. Сега отивам обратно и ти обещавам, че неотлъчно ще бдя над нея.

Ейдриън се измъкна от сега насъбралата се около дякона тълпа и с огорчен вид се обърна към Ройс:

- Кажи ми, че си открил начин да влезем в кулата.

Ройс сви рамене.

- Може би. Тази вечер ще узнаем.

- Тази вечер? - запита Ейдриън. - Подобни неща не трябва ли да бъдат вършени денем? Когато и двамата можем да виждаме и неща със сложни имена не хвърчат насам-натам?

- Не и ако съм прав.

- А ако грешиш?

- Тогава и двамата ще умрем - най-вероятно изядени.

- Знам, че не се шегуваш. Споменах ли, че изгубих оръжията си?