Авемпарта

Когато бяха пристигнали, всичко бе в безпорядък. Господарят на имението бе очевидно мъртъв и мястото гъмжеше от селяни. Те бяха прилежно изгонени. Луис Гай и неговите серети въведоха ред и разпределиха стаите в съответствие с ранга. Ней се падна тясна, но самостоятелна стая на втория етаж. Мястото бе ужасно, лишено дори и от един прозорец. На пода бе простряна меча кожа, над леглото се звереше глава на лос, а на стената се мъдреше закачалка от еленови рога. Бърнис бе заета да разопакова дрехите й от сандъка, когато Саули се бе появил и настоял Ариста да се присъедини към него на балкона. Първоначално тя си помисли, че надпреварата започва, но бе всеизвестно, че началото ще бъде поставено привечер.

Хералд пристъпи и наду фанфарата си. Отдолу в двора започна да се трупа тълпа. Някои от притичалите мъже носеха чаши или полуизядени блюда. Един подскачаше, опитвайки се да закопчае панталоните си. Нарастващата публика се сля в маса глави и рамене, всички вперили поглед в балкона.

Архиепископът бавно се изправи. Облечен в дълги избродирани роби, разпери величествено ръце и заговори - дейност, за която стържещият му глас не бе особено подходящ.

- Време е да разясним подробностите за това събитие и разкрием дълбокото дело в което вие, отдадените на Новрон, ще вземете участие; събитие толкова възвишено, че развръзката му ще промени света завинаги.

От по-задните редици се разнесоха оплаквания относно чуваемост-та, но епископът ги игнорира и продължи:

- Зная, че мнозина от вас очакват дуели с мечове или копия по подобие на някакъв зимен турнир. Всъщност онуй, което ще видите, не би било уместно да бъде представено като нещо по-малко от чудо. Някои от вас ще умрат, един ще победи, а останалите ще разгласят пред света.

Ужасно зло тормози това място. Тук при река Нидвалден, на ръба на света, има звяр - но не огромна мечка като тормозилия Гламрендор Осу-алд. Това създание е легендарният гиларабрин, ужас, невиждан от дните на самия Новрон. Чудовище толкова страховито, че дори в онези дни на богове и герои само Новрон - или някой, носещ кръвта му - би могъл да го убие. Ваша задача, вашето предизвикателство ще бъде да сразите звяра и освободите това селце от надвисналото над него древно проклятие.

Сред тълпата се разнесе ропот, сетне архиепископът вдигна ръце, за да я усмири.

- Тишина. Защото още не сте чули каква ще е наградата.

Той зачака, докато тълпата спре да шуми и да се притиска по-близо, за да чува.

- Както казах, гиларабринът може да бъде убит само от Новрон или човек, в чиито вени тече негова кръв. Така че съумелият да надвие звяра не би могъл да бъде никой друг освен правоприемникът на имперската корона, отдавна изчезналият Наследник на Новрон!

Реакцията бе изненадващо тиха. Нямаше овации, нито ликуване. Тълпата изглеждаше зашеметена. Продължаваха да се взират, като че ли очакват още. Архиепископът на свой ред се огледа наоколо, не по-малко удивен от колебанието на събралите се.

- Победителят ще се окаже наследникът ли? - попита Ариста, гледайки към Саули, чиято физиономия бе разкривена от недоволство, като че е подушил нещо неприятно. Той й се усмихна и като се изправи, прошепна нещо в ухото на архиепископа. По-възрастният мъж седна, а епископ Салдур на свой ред се обърна към тълпата.

- С векове църквата се е опитвала да открие истинския наследник; да възстанови кръвната линия на свещения ни повелител Новрон Велики - гласът на Саули бе ясен и топъл, носейки се добре в следобедния боров въздух. - Търсехме, но бяхме ръководени единствено от стари книги и слухове. Предположения, надежди и мечти. Нямаше сигурен начин за откриването му; нямаше безотказен метод да определим къде е и кой е. Мнозина бяха претендирали, мнозина недостойни мъже бяха посягали към въздигнатата корона, а църквата бе стояла безпомощно.

Ала все още не сме изгубили вяра, че той е някъде там. Новрон не би позволил кръвта му да пресъхне. Знаем, че наследникът е жив. Може би не подозира за същността си. Хилядолетие е изминало от изчезването му, а кой от нас би могъл да проследи родословието си обратно до дните на старата империя? Кой знае дали някой наш предтеча не е отнесъл в гроба си страховита тайна? Страховита, прекрасна тайна.

Гиларабринът е чудо, изпратено ни от Новрон. Инструмент, чрез който той ще ни покаже сина си. Разкрил е тази си воля на патриарха и наредил на Негово Светейшество да организира турнир, сред чиито претенденти щял да бъде и наследникът - сам без да подозира за истинското си потекло.