Авемпарта

- Подозирам, че казва истината - каза Есрахаддон. - Никога не съм познавал джудже, което да се интересува от човешките дела извън парите, които те могат да му донесат.

- Виждаш ли, той знае какво говоря. Можеш да ме пуснеш.

- Казах, че казваш истината, а не, че той трябва да пощади живота ти. Всъщност, след като разбирам, че си подслушвал разговорите ни, трябва да насърча идеята за прекратяването на живота ти. Няма как да бъда сигурен колко точно си чул.

- Какво? - проплака джуджето.

- След като му прережеш гърлото, просто можеш да го търколиш през ръба - магьосникът стана и надникна надолу.

- Не - отвърна Ройс, - би било по-добре да го хвърля през водопадите. Той не е особено тежък и най-вероятно водата ще го отнесе чак до Гоблиновото море.

- Трябва ли ти главата му? - попита Есрахаддон. - За да я покажеш на Олрик.

- Би било хубаво, но няма да мъкна отрязана глава за седмица през тези гори. Ще привлече всяка муха в радиус от мили, а и след няколко часа ще се разсмърди. Довери ми се, говоря от опит.

Джуджето се взираше ужасено в тях.

- Не! Не! - изкрещя паникьосано то, когато Ройс притисна острието към врата му. - Мога да ви помогна! Мога да ви покажа как да стигнете до кулата!

Ройс погледна към магьосника, който изглеждаше скептично настроен.

- В името на Дром, аз съм джудже. Разбирам от камък. Разбирам от скали. Знам къде е тунелът към кулата.

Ройс отпусна кинжала си.

- Пощадете ме и ще ви покажа - Магнус завъртя глава към Есрахаддон. - А що се отнася до чутото от мен, не се интересувам от делата на магьосниците и хората. Никога няма да кажа и дума. Ако познаваш джуджетата, трябва да знаеш, че можем да бъдем като камък, когато решим.

- Значи все пак има тунел - каза Ройс.

- Разбира се.

- Преди да реша - каза Ройс, - какво правиш тук?

- Просто довършвах друга работа, това е.

- И каква беше тази работа?

- Нищо злокобно, просто изработих меч за едного.

- Чак тук? И кой е този човек?

- Лорд Ръфъс някой си. Бях нает да дойда тук и да го направя. Бе ми казано, че той ще се срещне с мен. Честно, никакви капани, никакви убийства.

- А как си още жив? Как се измъкна от Меленгар? Как така не те заловиха?

- Моят работодател е много могъщ.

- Онзи Ръфъс?

- Не, изработвам меча за него, но Ръфъс не е моят работодател.

- Тогава кой е?

Ройс чу стъпки. Някой тичаше по пътеката. Мислейки се, че са хората на джуджето, той се промъкна зад гърба му. Сграбчи косата му, дръпна главата му назад и се приготви да му пререже гърлото.

- Ройс! - провикна се Тад Ботуик някъде отдолу.

- Какво има, Тад? - внимателно се провикна Ройс.

- Ейдриън ме праща. Казва, че трябва да се върнеш веднага в селото, но Есра да стои настрана.

- Защо? - запита магьосникът.

- Ейдриън ме прати да ви предам, че църквата на Нифрон пристигна току-що.

- Църквата? - промърмори магьосникът. - Тук?

- Сред тях има ли някой на име лорд Ръфъс? - попита Ройс.

- Може. Има сума ти напудрени. Сред тях трябва да има поне един лорд.

- Някаква представа защо са тук, Тад?

-Не.

- Най-добре ще бъде да изчезнеш - каза на магьосника Ройс. - Някой може да е споменал името ти. Аз ще ида да видя какво става. Междувременно - той погледна към джуджето - изглежда работодателят ти току-що се появи. Смъртното ти наказание е отложено. Този любезен стар човек ще те наглежда. Ще стоиш точно тук. По-късно ще ни покажеш къде е тунелът и ако казваш истината, тогава ще живееш. В противен случай ще прелетиш през водопадите на парчета. Съгласен? Добре -погледна към магьосника. - Искаш ли да го вържа или да го ударя по главата с камък? - това питане на Ройс отново породи паника у джуджето.

- Няма да се наложи. Магнус изглежда достоен. Пък и все още мога да спретна някои изненадващо неприятни неща. Знаеш ли какво е усещането да имаш живи мравки в главата си?

Джуджето не помръдваше или проговаряше. Ройс го претърси. Под дрехите му откри колан с чукове, инструменти за обработка на камъни и кинжал, който привлече вниманието му.

- Опитах се да го копирам - нервно каза джуджето. - Не стана много добре, защото работех по памет.

Ройс го сравни със своя собствен кинжал. На вид бяха доста близки, но остриетата определено се различаваха. Оръжието на Ройс бе направено от почти полупрозрачен метал, който блестеше на светлината, а кинжалът на Магнус изглеждаше тежък и тъп. Ройс изхвърли оръжието му през скалата.

- Имаш великолепно оръжие - каза му джуджето, хипнотизирано от острието, което до преди мигове бе опряно на гърлото му. - Това е острие от Тур, нали?

Ройс не му обърна внимание и каза на Есрахаддон:

- Не го изпускай от очи. Ще се върна по-късно.

* * *

Ариста зае мястото си на балкона над входа на залата в имението заедно с антуража на епископа, съдържащ Саули и страж Луис Гай. Бе много малка ложа, изработена от сурови трупи и дебели въжета, където малцина можеха да се поберат, но Бърнис съумя да се промъкне и застане точно зад нея. Това й висене я правеше не по-малко досадна от комар през нощта.

Ариста нямаше представа какво се случва - малко хора изглежда имаха.