Аз преди теб

Прегледах папката, опитвайки се да разбера дали не

пропускам нещо. Отворих шкафа с лекарствата, кутиите с гумени ръкавици и марлите и осъзнах, че нямам и най-малка представа как да ги използвам. Позвъних по интер-кома, за да говоря с бащата на Уил, но звънът отекна в празна къща. Чувах ехото в другото крило.

Канех се да позвъня на госпожа Трейнър, когато задната врата се отвори и се появи Нейтън, увит в няколко ката дебели дрехи, с вълнен шал и шапка - лицето му едва се виждаше. С него нахлу вълна от студен въздух и лека снежна вихрушка. - Здрасти.

Отърси снега от ботушите си и хлопна вратата след себе

си.

Сякаш къщата изведнъж се пробуди от дълбок сън.

- Слава богу, че си тук!-възкликнах.-Той не е добре.

Спа цялата сутрин и не е пил почти нищо. Не знаех какво да правя.

Нейтън се изхлузи от палтото си.

- Трябваше да вървя пеш дотук. Автобусите не се движат.

Заех се да му правя чай, а той отиде да види Уил.

Върна се още преди водата да заври.

- Той гори - промърмори. - Откога е така?

- Цяла сутрин. И аз мислех, че е топъл, но ми каза, че искал само да спи.

- Исусе!Цяла сутрин? Не знаеш ли, че той не може да си регулиура температурата? - Нейтън ме избута и зарови в шкафа с лекарствата. - Антибиотици. От силните. - Взе

едно бурканче, извади таблетка и започна да я троши ярост-но в хаванчето.

Стоях край него.

- Дадох му парацетамол.

- Все едно си му дала ментов бонбон.

- Не знаех. Никой не ми каза.

- В проклетата папка е. Виж, Уил не се поти като нас. Всъщност изобщо не се поти от гърдите надолу.Това оз-начава, че и при най-леката настинка температурата му се качва до небесата. Иди да намериш вентилатор.Ще го сложим в стаята, за да го охладим. И влажна кърпа,да я увием около врата му. Не можем да го откараме в болни-цата, докато не спре снегът. Тая проклета сестра от аген-цията! Гледат си работата през пръсти!

Не бях виждала Нейтън толкова ядосан. В един момент дори престана да ми говори. Хукнах за вентилатора.

Изминаха близо четирийсет минути, преди температурата на Уил да спадне до приемливо ниво. Докато чакахме силното лекарство против треска да подейства, аз поставих кърпа на челото му и друга около врата му, както ме бе инструктирал Нейтън. Съблякохме го, покрихме гърдите му с фин памучен чаршаф и нагласихме вентилатора да духа отгоре. Белезите по голите му ръце се очертаваха ясно. И тримата се преструвахме, че не мога да ги видя.

Уил понесе цялото това внимание мълчаливо, отговаряше на въпросите на Нейтън с “да” и „не”, понякога толкова неясно, че не бях сигурна дали знае какво казва. Сега, докато го гледах на светлината, осъзнах, че той наистина изглежда болен, и се почувствах ужасно, че не го бях раз-брала. Не спирах да се извинявам и накрая Нейтън каза,че

започвам да го дразня.

- По-добре гледай какво правя - подкани ме той.-

Може да ти се наложи да го вършиш сама. Нямах желание да протестирам. Но малко се погнусих,когато Нейтън смъкна долнището на пижамата на Уил. Откри бледа ивица гол корем, махна внимателно марлена-

88

та превръзка около тръбичката, закрепена там, сръчно я почисти и смени превръзката. Показа ми как да сменям торбичката в леглото, обясни ми защо трябва да е разположена по-ниско от тялото на Уил и аз се изненадах колко делово излязох от стаята, понесла топлата течност. Радвах се че Уил не ме гледа - не защото щеше да направи някоя остра забележка, а защото чувствах, че моето присъствие

може да го смути.

- Това е всичко - успокои ме Нейтън.

Най-сетне, един час по-късно, легнал върху чист памучен чаршаф. Уил задряма - не изглеждаше точно добре, но не беше и плашещо зле.

- Нека спи. Но го събуди след два часа и му дай да изпие поне една чаша с нещо. И още от лекарството за треска в пет. Сигурно дотогава температурата му пак ще скочи, но не му давай нищо преди пет.

Записах си набързо всичко в един бележник. Боях се да не объркам нещо.

- Тази вечер ще трябва да повториш всичко, което направихме току-що. Ще можеш ли? - Нейтън се уви като ескимос и излезе в снега. - Само чети какво пише в папката. И не изпадай в паника. Позвъни ми, ако има проблем.

Ще ти обясня какво да правиш. И ако се наложи, пак ще дойда.

Щом Нейтън си тръгна, аз се върнах в стаята на Уил. Боях се се да го оставя сам. В ъгъла имаше старо кожено кресло с лампа за четене - навярно от предишния живот на Уил - и се настаних в него с книга с разкази, която из-от библиотеката. В стаята цареше странно спокойствие. През процеп в завесите виждах външния свят, покрит с бяло, притихнал и красив. Вътре беше топло и тихо, само понякога лекото гъргорене и свистене в тръбите на парното прекъсваше мислите ми.Четях и от време на време вдигах поглед и проверявах дали Уил спи спокойно; изведнъж осъзнах, че досега в живота ми не бе имало случай, в който да седя в